Автор: Петранка Милева

Езикът е без кости, а кости той троши.

Дойдат ли ти гости, пръсти не кърши.

Гостите клюкари ще намерят кусури,

докато поглъщат ястията, гарнитури.

Вярвайте ми братя това ми се случи,

родственица моя, с думите ме улучи.

Много били шарени дрехи подарени

присмя се на племеницата ми и мене.

После и с тортата ми даже се заяде,

да си направим снимка не ни даде…

Защото била много късно сервирана,

а тя бързала да тръгва. Нервирана…

Не успях да запаля даже свещички

за радост на децата гости и всички!

Брех, какво й стана, на родата, братя

на Деня си рожден така да си патя?!

Дано, братя мои такъв език без кости

да не Ви идва на Вас никога на гости!

Кости, езика няма, ала костите троши,

празничното настроение ще наруши!