Прочетен: 1891 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2014 21:29
БЪЛГАРСКА СВАТБА
автор: Петранка МИЛЕВА
Нощта е тиха, слушам стария грамофон,
игличката по плочата тъжно скрибуца...
Дилижанс ли препуска, или бял файетон?
В полето някъде може би крета каруца?
В нощта препуска яхнал врания бял кон
към момата младият рицар из прерията...
Дивите коне развяват буйни гриви в тон
Звучи старата песен. Има старо поверие:
Когато момата е вече голяма ще я главят
избират родителите мъж, грешки да няма…
Разрушени са вече устоите на стария свят.
Жената отдавна не е робиня, ала не дама!
Дами не е имало в нашата бедна страна.
И сега жените се справят с всичко сами…
Имат небесен чар, нежност и топлина.
Ако се зажениш, момко българка вземи!
До днес се спазва все още стар обичай
бащата или брата я отвеждат до олтаря.
Венчавка правят в църквата, то се знай,
ръсят бонбони и жито по традиция стара.
По традиция пак булката хвърля букета.
След венчавката, следва свадбен моабет.
Някоя друга мома, да я споходи късмета
да срещне своя избранник момък напет!
Колко вода е изтекла, времето е друго.
Всичко останало е по божия промисъл.
Щастие и любов като съпруг и съпруга
животът съвместен да има своя смисъл!