автор: Петранка МИЛЛЕВА
на Анна РЯПОВА
Не знам какво правиш, днес Анна...
Излизаш ли на своя западен балкон?
Веднъж видях как те водеха двама
а ти изглеждаше кисела като лимон...
Попитах дружката си – твоя съседка,
с която, както помниш често се смях
любувахме се и ние на езерна гледка
работихме, творих, понякога и спях...
Кажи приятелко виждаш ли Анна?
Приятно ми стана, като каза «ДА!»
Ти както винаги си мила и желана!
От теб струят Любов, мир, свобода!
В теб има излъчване одухотворено
и вътрешна неотразима светла сила!
Ето, че пак идват нови стихотворения
за теб Анна, усмихната, добра и мила!
Не знам какво ли прави твоя Васко?
Как си със здравето? Ти се държиш!
Помня с хляба тогава имаше фиаско...
Ти като орлица пак над тях кръжиш!
С тебе пак ще си говорим мила Анна,
какво, че не сме се виждали отдавна?!
Когато връзката е духовна и желана
тя има бъдеще, а не изтекла давност!
