НОЩТА ПРЕПУСКА

автор: Петранка МИЛЕВА

Нощта препуска на кон край морето…

Над залива бавно потъмнява небето…

Сякаш душата развяла буйна грива,

препуска с него, при любовта отива!

Когато нощем ветровете се гонят,

нощта, когато се спуска с коня

да поспрем своя бяг непрестанен

с любимото същество да останем!

Колко ли мигове сме пропуснали?

Колко нощи тъжни сме проспали?

Колко бързи влакове сме изпуснали?

Любили, недолюбили, неизживяли.

На своя черен кон препуска нощта.

Вечно гони деня и приютява мрака.

Не пропилявай мигове от любовта

със сърцето което само тебе чака!

Не всички надежди са изгубени!

Не всички мигове са неизживяни.

Нощта и мрака са вечно влюбени.

А ние често сме сами неразбрани.