ЧОВЕШКИТЕ СЕЗОНИ

автор: Петранка МИЛЕВА

Летят, птиците летят все на ята

отлитат те на юг през всяка есен,

за да се върнат пак през пролетта.

Послушай ти вълшебната им песен..

Сменят се сезоните един след друг

като декори на житейската сцена…

Загубваш мил приятел, или съпруг.

Съдба, би казал мъдреца Авицена.

Пролет е и всичко в теб цъфти

кипи кръвта в младите ти жили.

Лято,  във всичко преуспяваш ти.

Есен, посребрял си, братко мили…

Зима идва, посипва с преспи сняг

косите ти тъй странно побелели.

Намериш ли пристанище и бряг

хвърляй котва останал без сили.

Докато се учим, какво е любовта,

Душите ни като птиците отлитат.

Когато вече се наситят на света,

телата ни в паяжини се оплитат.

Не ще се върнем пак с пролетта,

ала това не е така непоправимо

пак ще се срещаме в безкрайността

в друго състояние невъзвратимо.