автор: Петранка МИЛЕВА
Животът е мъдрост, но обратното е невъзможно…
Мъдростта е сила, попаднала в добри ръце.
Силата не се състои в тирания, а в Духовна свобода!
Ръцете са ни дадени да се трудим и да ръкопляскаме, а не да нанасяме удари…
Свободата, дори и духовната не се дава даром. Тя трябва да се извоюва.
Оръжията, които отнемат човешки живот, в ръцете на озверели хора са бумеранг срещу самите тях!
Можем да воюваме и да победим със силата на словото.
Словата са живи.
Трябва много да внимаваме, когато ги произнасяме.
Те възвисяват, когато са благи и позитивни, ала могат и да убиват…
Когато убиваме със словата си, или с физически средства, убиваме своите човешки пориви. Чрез тях убиваме човещината в самите себе си и се превръщаме в освирепели зверове.
Зверовете убиват, за да оцеляват. Дори в тях има капка човещина.
Освирепелите зверове са или безумно гладни, или безумни.
Освирепелите хора са духовни трупове. Те са загубили човешкия си облик и божието си подобие.
Дори, когато са загубили по една или друга причина човещината си, както хората, така и животните, без да осъзнават това, е донякъде простимо.
Непростим е цинизма на хора, които оценяват всичко, ала не ценят нищо.
Тези, последните не са болни, те са нещастни.
Както за едните, така и за другите има спасение.
Да убият егото си.
Това убийство е целебно.
То не води до летален изход, а до Духовен възход!
Убиването на егото, не става чрез изстрели, или изтезания.
Въпреки това е болезнено.
Единствено-възможния начин да го направим е ЛЮБОВТА.
Да обичаме СЕБЕ СИ!
Да! Точно така!
Да си простим своите престъпления, нарушения, грешки.
Да простим на Бог.
Да простим на врговете си и на всички, които са ни обиждали, предавали, измъчвали.
Тогава ще можем да обичаме и другите.
Това означава да разпънем егото, на кръста на любовта!