ЩАСТИЕТО И РАЯ

автор: Петранка МИЛЕВА

Щастието търсим, ама не съвсем…

Някъде навярно се е скрило?!

Страдаме и плачем, щем, не щем,

че любовта не сме открили…

След всяка среща, или раздяла,

търсим у другия вечно вината!

Тя любовта е искрицата бяла

не винаги виновна е жената.

Вярно, Ева съблазнила Адам.

Господ ги е изгонил от Рая.

Библейската истина я знам,

змията е виновна даже зная!

Змията е змия, а змеят, змей!

Бог ни е създал точно по две

Затова отгоре Той ни се смей

че за вината вечно се кълвем!

Долу ни е изпратил твореца,

откакто те са познали греха!

Той ни е вдъхнал и живеца

и ние си заслужаваме смеха!

Щастието търсим, ама не съвсем…

То е светло, слънчево и бяло!

Докато ябълката на греха гризем,

като червейче  ще е изпълзяло…