ЗВЕЗДИЧКАТА В ПРОЗОРЕЦА

Звездичката в прозореца почука,

помислих си, това ще е капчука.

Надзърнах, ах, видение приятно,

намигаше с рогца звездно-златни!

Бялата луна се спусна да ме хване,

даже в бялата си люлка ме покани.

Небето и то в прозорчето се огледа,

събрало горе ятото на звездореда.

Морето се развълнува, даже бриза

шептейки на вълните, свалил риза,

с някакво особено дихание се носи…

Фарът отправя светлинните откоси.

Котараците по покривите се любят.

Влюбените в прегръдките се губят.

Наслаждавам се на видението ярко

от раадост ми е топло, даже жарко…

Дърветата едно с друго си говорят,

с върбата свела вейки сякаш спорят.

Влюбено намига на нощта и мрака.

Всеки щастливите си мигове чака.