ВСЕКИ СИ НОСИ КРЪСТА

Съдбата свири на мандолина…

Планетите танцуват в кръг.

Тук и в щата Каролина

той си е форма без недъг.

Въртим се всички турболентно

в космическия самолет!

Ласкаем егото латентно

с билет, уви от шест до пет…

Позамаени от въртене,

поблазнени от суетата

правим обратното броене

да излетим от пустотата…

Ала къде, нали сме в нея?

Неосъзнали водоравно…

За нови подвизи копнеем

отвесно в орбита отправна…

Цял живот си носим кръста

из космическата вечност,

докато достигнем ръста

на Човечната Човечност!

Автор: Петранка Милева