ДА СИ СПОМЕН

автор Петранка МИЛЕВА

Спомени понякога се връщат,

усмихват ни се милите лица…

Любимите хора ни прегръщат,

радват нашите души и сърца…

Предаваме на рода си същото,

на децата си и на техните деца.

Дали с любов ще ни отвръщат

и ще си спомнят милите лица…

Да си спомен е така печално…

Върти се земното ни колело.

Всичко се повтаря изначално

при тях, каквото с нас е било.

Питам се каква е причината

за родовата памет от векове…

Връщат се спомени отминали

да се пречистваме от грехове.

Казват, библията е история

не само, тя е урок по етика.

Да преосмислим стореното,

защото всичко е енергетика.

Да преодолеем фалша, греха,

че същата енергия се връща,

тъй както неполиваната леха

в добра реколта не превръща.

Плюс и минус са две полета

и взаимно се неутрализират.

От избора зависи и късмета

не всички хора го разбират!

Правим сметки, аритметика

как по-бързо да забогатеем,

а своята лична енергетика

как да повишим не умеем.

Да сложим плюсове не само

търговски сметки да правим.

Житейски уравнения няма

с минусите  да се справим!

Падаме в собствени капани,

цвъртим заловени мишки…

Добрият спомен да останем

не са нужни само книжки!

Да заложим на светлината,

това е знака плюс духовен,

иначе казано на добротата

е правилен избор, върховен!