ПЕСЕНТА НА ТИШИНАТА

автор: Петранка МИЛЕВА

Тишината мълчи и ни слуша.

Тишината е понякога бледна.

Тишина океани морета и суша.

Тишината си отива последна.

 В този час тишината не спи.

 В този час, тишината е будна.

 В този час ни клонка трепти,

 а тишината е някак абсурдна.

 Аз обичам тишината, тогава,

 когато весело скита в душите.

 За Любов когато  вдъхновява

 и звучи тихата песен в ушите.