ПО СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО

автор: Петранка МИЛЕВА

Времето се движи по спирала…

Мислим, Вселената е замряла…

докато импулсите ни изпраща,

всички прегрешения ни хваща…

Не знаем вселенските закони,

с времето и с вятъра се гоним…

Земната суетност ни подвежда,

да губим вяра, обич и надежда!  

Импулси за развитие духовно

са да се почувстваме върховно.

Все из пространството се реем

безгрижно просто си живеем!

Време, време, все не достигаш

ветре, ветре, платната вдигаш…

Запокитиш ни в дупката черна

в потайна доба късна, вечерна!

Чудом се чудим, че се и маем

по спирала да вървим не знаем…

Чудим се, защо ни спира тока,

не влизаме на живота в потока…