автор: Петранка МИЛЕВА
Тази вечер не се виждат южните топли звезди.
Зимната януарска вечер, доста ни поразхлади!
Да си стоплим душите с една нежна песен сега...
Да си показваме, че се обичаме, за да няма тъга...
Тук-там висят бели ледени прозрачни висулки.
Надянахме ботуши, ръкавици, шапки, качулки.
Пред входовете и тротоарите почистват снега!
Как нежно скрипти му се радвах и аз до сега!
Снежна невероятна вечер! Побеля и в Бургас!
Тази зима за пръв път натрупа, смея се с глас!
Да възродим възторга в нашите души и сърца
с невинната светла усмивка, като малки деца!
Не се срамувам от емоционалния изблик сега!
Усмихнете се хора с любов към зимата и снега!
Ударете се леко за здраве със топчица снежна!
Нали, зимата бяла е желана, красива и нежна?!
Вятърът стихна, а слънцето плахо наднича...
Да стопява снега, то толкова много обича!
Се-ля-Ви, такъв е живота моментите гони...
Размекна вече снега, даже вятъра прогони!
Последните лъчи пробляскват по стъклата,
на залеза, Слънчо окъпва града в позлата!
Вятърът мигом наду бузи, как не го мързи,
отново снежните преспи вечерта замрази?!
Ето така изглежда Бургас сега, в плен на снега...