РЕТРО- СОЦ СПОМЕН

автор: Петранка МИЛЕВА

Отшумяха дългите трапези…

На Раздумки с Тостове и вино…

Ала ни управляват пак онези,

които ни опиваха от време оно…

Скитахме у нази и в чужбина

само в лагерите на социализма…

Всеки имаше вила и лимузина,

ала нямахме свободна визия…

Наричаше се желязната завеса

бастиона капиталистически!

Цензура за всяка модна песен…

Само маршове комунистически!

Не плача за отминалото време,

нито за героите хумористични.

Чувствах, че е някакво безвремие,

опияняващо истинската личност!

Лозунги в главите ни набиваха,

до безкрайност от повтаряне…

Илюзиите бавно ни разбиваха,

като стари крушки до прегаряне…

За инако-мислене ни наказваха

арестуваха, биеха и уволняваха…

Едно вършеха, друго приказваха

и пак да ни заблудят не успяваха.

Рухна Бастиона на Комунизма!

Съветските народи се разпиляха…

Съблякоха ни и последната риза,

демократичните пориви умряха.

Управляват ни само недоносчета

с идеи, уж, преходни, хибридни…

Продават на безценица отрочетата

заводите строени при комунизма!!!

Поставиха ни табута и в Европа,

по техните канони  маршируваме!

НАТО на вратника и той потропа!

И на Чичо Сам сега рапортуваме!

Сменихме дограмите с алуминиеви

старите панелки в тон санираме!

Не плачем за времето отминало,

а като пилци се топим, измираме…

По плана Ран-Ът сме 5 милиона

и ни се чудят как още оцеляваме…

Отвсякъде ни смачкаха фасона,

кретаме, стенем, не се предаваме!!!