автор: Петранка МИЛЕВА

Чайките са тихи тази нощ!

Чайките мълчат...

Вятърът е по-свиреп и лош,

брули този свят...

В душата се прокрадва мрак

от казани слова...

Свалил е вечерния си фрак

бутафорно е това...

Тежи ми черното наметало...

Странна е нощта,

отразена в обратно огледало

омраза е обичта...

Прощавам тежката омраза

ала как да забравя?

Боже, защо така ме наказа

какво да направя?

Чайките са тихи тази нощ...

Чайките мълчат...

Не оплаквай жребия лош

вълните шептят:

Всяко зло за добро, нали?

Добро пожелай!

От сърце забрави, че боли...

Бог си знай!!!