ПЛАЧЕМ, КОГАТО ПЕЕМ

автор: Петранка ТОДОРОВА

 

Как искам от днес след Деня на съединението,

да се обединим и приключим с разединението.

Да развеем гордо знамето бяло, зелено, червено!
Да го целунем под звуците на химна вдъхновено!

 

Тъй както, Ботев е целунал на Козлодуй земята!

Тъй както, Левски е разбунвал по турско раята!

Да ни води девиза: Съединението прави силата!

Да го направим в името на Родината ни милата!

 

Българите-гурбетчии от чужбина да се завърнат.

Майки и бащи деца прокудени пак да прегърнат!

Плачем, когато пеем: Я кажи ми, Облаче-ле бяло...

Нима всичко българско и родно ни е отмиляло?!

 

 

Прекрасно Стихотворение !Оценявам го,като най-хубавото и актуалнао от твоето досегашно Творчество ! Благодаря ти за товоите прекраснrи стихотворения ! Ти си моята Гордост ! Твой Съпруг : http://www.policexpert.com