Прочетен: 1365 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2013 00:17
ПРОТИВОСТОЯНИЕ НА АНТИ-КОМУНИЗМА
сага
за изгревчани, майко атанасовчани
за… комунисти-антикомунисти…
за вечната борба на Доброто със Злото
автор: Петранка МИЛЕВА
Скараха се веднъж на една сватба двамата вуйчовци за един танц с една булка хубава…
Вуйчо Йовчо, по-младият, дърпа булката, та не я дава…
Вуйчо Георги, по-възрастния и той дърпа…
Дърпа, дърпа, та я пусна и току изръси:
-А, БЕ, НИЕ, ВСИЧКИ СМЕ ЗОДИИ НЕОФОРМЕННЫЕ!!!
Разхождахме с Наско /съпруга ми/ из чаршията, както наричаме площадчето и пазарчето около бившия РУМ „ВЕЛЕКА”, в к-с „Изгрев” – бившето село Атанасово в гр. Бургас, сега магазин „ВЕЛЕКА!” Ветрецът да ни поразхлади в августовските жеги…
Още непристъпили стъпалата към новооборудвания магазин, преобразуван от РУМ-„ВЕЛЕКА”, на бивша „Сара”…, та до „ВЕЛЕКА”, както се нарича сега, дочухме ожесточен спор…
Караха се яко двама старци…А другите насядали по пейките срещу входа на магазина слушаха с наострени уши…
Докато стигнем, че се движим агаля-агаля…, около разгорещено спорещите се натрупа в кръг тълпа от граждани, които слушаха с интерес спора, но без да се намесват…
Гражданинът Катинов – бивш мой дългогодишен колега, миролюбив човек и комунист-активист от бившето минало комунистическо време, русоляв, вече беловлас старец разгорещено ръкомахаше, зачервен до посиняване:
-Къде отиваш, бе?
-Къде?
-Нямаш право да стъпваш там. /в магазин „Велека” – бел. автора./
-Как така, бе?
Разпаленои ядовито му отвръщаше другия старец.
-Ти ли ще ми кажеш?
-Да! Аз ще ти кажа! Добави Катинов!
-Защо? Продължи да го апострофира другото старче.
-Защо ли? Последва риторичен въпрос и отговор:
ЗАЩОТО:
-Нали мразиш комунистите?!
-Това кой го строи?
-Комунистите!
-Целият народ го строи.
-Фабриките построи!
-Заводите построи!
-Аграрно-промишлени комплекси създаде!
-България процъфтяваше!!!
Докато произнеяше Катинов цялата тази тирада, зачервеният старец млъкна и тихомълком се промуши в модерния вход с електронно-отварящи се врати…
А нашенецът, Катинов, който и до ден днешен продължава да се труди на личното си стопанство в с. Тръстиково и да произвежда, па макар и само за себе си и семейството си селскостопанска продукция, продължи:
-Ще ми хули комунизма, той!
-Откъде-накъде?!
-Всичко наоколо е създадено по времето на комунизма!
-И панелките, нищо, че ги хулим, дадоха подслон на такива като него!
-Отрицатели!!!
-Много бързо се забравя хубавото!!!
-Хайде, не се ядосвай Катинов! Обадих се и аз…
-Здравей, Петранке.
-Как сте?
-Добре, благодаря, поизлязохме на хладина.
-Срещнах преди два дни Катинова, предаде ли ти поздрави?
Все още амбициран от словестния двубой той сякаш не ме и чу...
Седнахме и ние на пейката до Катинов.
Палнахме си по една цигарка на тефериче.
А той ни подхвана:
-Пак ли пушиш?!
Навремето когато Катинов беше Председател на Комисията по трезвеност, аз, пък като член на Радиопрограмната комисия често правех предавания и в стихотворна форма по заводската радиоуредба против тютюнопушенето и алкохола…
А той, след предаванията, хем ми благодареше, хем ме укоряваше:
-Хубави предавания правиш, Петранке, ама не ги изпълняваш!
-Пишеш против тютюнопушенето и алкохола, а пушиш!
-Засрами се, какъв пример даваш на децата си!
Беше прав… Те и дъщерята и сина научиха този лош занаят…
-Хайде, успокой се! Прекъснах го…
-Нали всеки си има по нещо лудко, както казваше свекърва ми…
Поуспокои се човека.
Взехме си довиждане по живо по-здраво, че нали клоним към залеза, знае ли се кой от нас може да дерайлира…
Ама на тръгване все пак Катинов не пропусна да натърти:
-Вие ме изгонихте с Вашите цигари…
И така да е, обаче, поне пък предотвратихме с пристигането си по-сериозна разпра.
Двамата старци така разпалено се бяга сгорещили и ръкомахаха, сякаш всеки миг ще се нахвърлят като петли един срещу друг!!!
ТО, ВУЙЧО ГЕОРГИ, ПРАВО КАЗА:
-ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЗОДИИ НЕОФОРМЕННЫЕ!!!
Прочутият ЕСКОРИАЛ /в превод КРАЙ НА МИНАЛОТО/, намиращ се в Испания , за който става въпрос в изказването си съпруга ми ме провокира да добавя тази уникална фотография и да прочета кратките исторически бележки.
Мемориалният комплекс се нарича „Долината на падналите”. Абатство на Светия кръст отстоящо на 9 клм. на север от манастира Ескориал, област Мадрид. Монументът е построен по заповед на Франсиско Франко в памет на загиналите над 33872 човека и от двете страни по време на Испанската гражданска война.
