автор: Петранка МИЛЕВА

Кажете, говорете, каквото си щете

от огъня знам, че се ражда човека!

От времето на Прометей разберете

доказано си е това и от памти века!

Горим си в своите човешки пожари

тънейки в мрака, невежество и грях

Човек се осъзнава, когато се опари,

или с делата си вече стане за смях!

По делата им нали ще ги познаеш

си е казано там в Святото писание?!

Възможни са грешки, да се покаеш

следва в поднебесното мироздание…

Господ ни дава нетленните уроци

че всичко е енергия във вселената!

А ние като в брашното мушмуроци

разсъждаваме на ниво „еуглената…”

Може и да сме произлезли примати,

дори дарвинизма да е стара грешка…

Ако не се научим, в живота си патим,

докато вникнем същността човешка!

След като прогледнем и се разпалим,

защото сме кванти-божии частиците,

живота с любов и с радост погалим,

поникват ни криле, като на птиците!

Затова той, Прометей е бил прикован,

за да ни бъде светло и топло огън дал…

Защото човек в земна плът е призован

да се слее с източника, ако е осъзнал!