автор: Петранка МИЛЕВА

Охлювче, охлювче покажи си рогцата

да ги видим, бели ли са, черни ли са…

Думи измислени да тичаме по росата

боси по треви и край венчелистчета…

Да се научим да разпознаваме бялото,

да се научим да се преборим с черното!

Пак  се завръщаме отново от началото,

докато налучкаме по пътя си верното!

Охлювче, охлювче две пеперудки бели

с невидими нишки над тебе се издигат.

Паяжинки от светлина те са си изплели

в небосвода безкрайността да достигат!

Защо ли имаш формата точно на спирала?

Защо ли къщичката си носиш на раменете?

Да не си път директно към вселената бяла?

До дома-вечността, от синята ни  планета!

Охлювче, охлювче защо ли две детелинки

четирилистни днес за закуска ти си изяло?

Учиш ни с бавни стъпки, заедно дружинки

да се научим да различаваме  черно и бяло…