ЕДНА ВРАЧКА НАПИСА

автор: Петранка МИЛЕВА

Една врачка написа в един коментар,

че стиховете са всъщност комплекси!

Когато в душата ти е лумнал пожар,

мисли мозъка ти режат като флекси…

Когато виждаш злото и мълчиш…

Когато се кълнеш в чужди идеали…

Когато нощем от кошмари не спиш,

Ще лумнеш и ще се самозапалиш!

Тя, врачката, навярно е духовна?

По-скоро със нагласа примитивна!

Енергията на мисълта е върховна,

стига да е светла искра позитивна!

Защо ли Бог ни е дал възможност,

да изливаме чувствата си в рими?

За да се освободим от тревожност,

да сме силни, макар и така раними!

Защо поетите често се самоубиват?

В Живота не намерили въплощение.

Прозренията си в стиховете изливат,

ала не им достига дозата търпение!!!

Поетите идват тук с мисия и си отиват,

тогава, когато са изпълнили целта си!

С енергията вселенска пак се сливат,

за да препрограмират същността си.

За някои поет да си звучи скандално,

бих казала, отнесено дори непонятно…

Докосването с живота не е фатално,

защото сливането така е по-приятно.

Някой ден всички у дома ще си отидем,

а той е  горе във вечната безкрайност!

Оставяйки стиховете преди да си идем

раздали дозата любов с всеотдайност!