ПАРОДИЙНИ ФОРМИ НА ПРОТЕСТ

 

автор: Петранка МИЛЕВА

 

 

Искрено вярвах в първите протести.

В огнените жертви, на немотията и безизходицата, превърнати от гражданите в горящи факли срещу мизерията, беднотията, монополистите и олигархията! В основата си протестите избухнаха срещу неимоверно завишените цени на ел. енергията, топлата и студена вода, парното отопление, високите данъци и пр.

 

Не само аз ги определих като социални и бях много горда, че взех участие в пробуждането на гражданското общество в България, което продължи няколко месеца, ако някои хора са позабравили. За мен това си беше истинска ГРАЖДАНСКА СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ!!!

Вярвах, че в резултат, ще настъпят малко по-добри времена…

 

Ала…

Това, уви не се случи…

Исканията на гражданите ескалираха в оставка за правителството.

Служебния кабинет инициира леки, козметични промени, колкото да се хвърли прах в очите на народеца… Състояха се предсрочните избори и какво?

Смяна на един олигархически кръг, с друг.

Как да ги наречем?

 

Двата кръга на Ада…

Какъв кошмар, а между тях върл национал-шовинизъм и понамирисваща на турцизъм партия за права и свободи…

Боже, знам, че на зарове не играеш, но какво искаш да ни кажеш, с този омагьосан кръг?

 

Може би, че все още сме негодни да управляваме и да бъдем управлявани от истински демократи?!

Играем си на партизани и апаши – любимата ни игра в детските години.

Всички искахме да сме партизаните, а не апашите.

А сега? Играем си на демокрация…

 

А истинските демократи ги няма, нито по върхушката, нито на улицата.

Може би те са си в къщи. Не им се вярва в нищо и не им се излиза.

Истинските демократи, които ненавиждат фалша, големите политически игри, престъпленията и всичко останало, което става в България и не само тук.

Не мога да кажа, че съм от тях.

 

Не мога да се определя и като безразлична.

Излизах, виках, размахвах знамето и даже по ирония на съдбата на протеста в Бургас на 3 март съм попаднала в обектива на някой от медийните фотографи и случайно си открих образа на една от снимките. Фиксирала съм конкретно себе си – с качулка и чанта през рамо. А в гръб срещу мен е попаднал в полезрението на обектива и съпруга ми.

 

Искам, много, много искам всичко да бъде истинско!!!

Ала съм толкова разочарована…

Какво разбрах от първите протести, в които участвах.

Имаше две основни агитки.

Едната от „Атака”, не знам точно коя атака, тук в Бургас ги наричат Атаката на ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ и атаката на ВОЛЕН СИДЕРОВ, които бяха една АТАКА, а се разцепиха на ДВЕ АТАКИ.

 

ДВЕ АТАКИ, които се АТАКУВАТ помежду си.

 

Другата, така и не помня какви бяха. Вървяха едни младежи и раздаваха едни листовки.

В подножието на паметника на АЛЬОШАТА бяха набучили табелки, различни мъдри мисли, от които не се разбираше нищо. Организиране на нещо ново в управлението, представителност на гражданското общество, ама толкова неясно и неразбрано, че немай-къде повече. Ей, така вървиш си, те ти ги раздават…

 

Изводът ми е, че протестите бяха режисирани, яхнати и използвани за тясно-партийни и не знам какви си други интереси, за сметка на истинските протести на присъединилите се граждани срещу немотията, а впоследствие срещу правителството на Борисов, което в резултат си подаде оставката.

 

Питам се, това с оставката, истинско ли беше, или начин за избягване тоталния крах и безсилие да се справят с управлението на Държавния Кораб?!?!?!

 

Нямам за цел да обсъждам сегашните протести.

В скоро време ще изкристализират истинските цели и резултати и ще се разбере кой е какво всъщност иска и защо?!

Доколко са масови или режисирани?!

От кого и с каква цел?!

 

Искам да споделя две обсурдни форми на протест, на които станах свидетел също лично в Бургас. Станах свидетел случайно. Докато се разхождахме по ул. „Александровска” в горещия юлски следобед.

Свидетел, да! Защото в тези протести, аз не съм участник.

Нито в този срещу общината, нито в този срещу ДПС!

 

Първата – пред общината в гр. Бургас.

Втората – пред партийния офис на движението за ПРАВА и СВОБОДИ в гр. Бургас.

 

Протестът пред общината, на който станах свидетел бе преди няколко дни. Не запомних точната дата. Не, че имаше с какво да запомня самия протест.

Даже нямаше да го забележим, ако не бяхме решили да пийнем по глътка студена водичка от чешмичката зад фонтанчето срещу общината.

Първо забелязахме няколко полицейски коли.

 

След като се приближихме, видяхме двама-трима полицая в обсега на фонтанчето.

Бе късен следобед.

На големите стълбове-лампиони срещу общината в Бургас в основата има мраморни плочи, на които гражданите сядат и наблюдават фонтана и движението по ул. „Александровска.”

 

Точно на това място бяха поставени няколко лозунга против правителството на ОРЕШАРСКИ, портрет на дякона ЛЕВСКИ,  без нищо друго особено, освен, някаква клонка, свещичка и няколко показни вещи, които уви не запомних. Така обкичената седалищна част на левия лампион, заставайки с лице към сградата на общината си стоеше самотно, само от време на време един висок мъж на средна възраст понаместваше по някой предметец, та да се види, че има движение…

 

Тогава вдигнах очи и видях „множеството” протестиращи. Те бяха около 7 човека, повечето мъже. Една жена като върлина нервно минаваше между и около мъжете, за да се вижда, че има активност на протеста…

Дочу ми се, че се опитват да скандират нещо против правителството, но толкова слабо, неясно и нестройно, че дори аз, която бях на 2 метра от тях не чух за какво става въпрос.

 

Иначе, видях камера да отразява протеста!

Ха-Ха-ХАХ!

Голям протест, нняма що! Пък и „масов”, ама та дрънка!!! Голяма работа и нищо подобно, както се изразява един мой родственик…„

Пародия на протест, наистина!!!

 

Вторият протест, пък ми е съвсем, ама съвсем пресен от вчера 15 юли. Джарим си ние, разхождаме се да преведа бургаския жаргон по същата улица „Александровска” и тъкмо приближаваме към делфинчетата, шадраванчето и чешмичките, на няколко крачки от близкото заведение чуваме един мъж с рупорна фуния в ръка да вика:

-Долу ДПС!

-Вън ДПС!

-Отивайте си!

 

Опи!

Пак попаднахме в „Окото на протеста в Бургас!!!”

Гледам мъжа – познат ми е.

Бивш колега.

Не искам да му споменавам името, все пак не съм съдник на убежденията и действията на хората…

 

Та Този Човек крещеше срещу сградата, в която се намира местното седалище на ДПС.

Ние поседнахме на пейките, които са много удобни по цялото протежение на ул. „Александровска” за отмора и съзерцание на пейзажа.

А този път пейзажа бе твърде пикантен.

Човекът, заобиколен от не повече от още четири човека, крещеше, та се дънеше.

 

Като се навика достатъчно. Чух да изкрещява в рупора явно за последно:

-Вън!

-Вън!

-Вън!

Пак ще дойдем!!!

 

Дочух, как някой го пита, къде да остави знамето…

Друг му зададе някакъв въпрос за следващия протест…

Един гражданин пък го запита:

-Откъде взе знамето?

-Купих си го, отговори Главния протестиращ! Теб к,во те интересува?!

 

Друг граджданин му заяви:

-Нямаш право да протестираш тук!

Вече понаежен бившия ми колега му отговори:

-Теб, какво те засяга!!!

С Яд-карашик, както обичаме да се изразяваме понякога!

 

Станах аз, не от любопитство, а просто да му се обадя.

Той вече беше полу в гръб към местната централа на ДПС и като го докоснах по рамото, за да не отмине, направо падскачи! Ама.., така, сякаш се изплаши от нещо…

-Здравей Колега, нарекох го по малко име аз.

-Ти какво правиш тук? Изненадано ме попита той.

-Разхождах се наоколо, чух те, и видях, че си ти – отговорих му аз и продължих:

-Ти от кои си?

-От демократите – отговори ми той.

 

Чертите на лицето му бяха неимоверно опънати.

Чувстваше се как скулите му потреперват.

Вътрешен гняв…

Вътрешен страх…

Вътрешна погнуса може би?

 

Не зная причината, но бившия колега мълниеносно се изпари от мястото на протеста, заедно със скромната си свита!!!

 

Та…, лумнала искрата на протеста…, лумнала, та затрептяла…, няколко човечеца събрала… и…, като пеперудка отлетяла!!!

Няма да коментирам, кой, защо и как е „мотивирал” шепа хора да участват в тези две пародийни протестни изпълнения, защото не знам. Не искам да гадая.

Само ми е жал, че живеем в един пародиен граждански протестен фест на абсурда!

 

 

"Боже, знам, че на зарове не играеш, но какво искаш да ни кажеш, с този омагьосан кръг?"

Отг.: Ами, че който протестира, а не се моли попада в омагьосан кръг.Елементарно Уотсън!

Поздрави, за откритието!

Това с моленето не помогна. Нали официално от най-височайше място, самия президент участва в молебен за България? Що се отнася до цитирания от Вас израз, не съм чувала. Че има нещо гнило, има, както говорехме по комунистическо време, ама не тук, а в Дания!!!

Господ въздава справедливост според вярата ! Колкото е вярата, толкова е и справедливостта.


А това ,че президента,бил участвал в молебен е показателно! Той си е добре, значи това за което се е молил му се изпълнило !

Пък другите нека да си протестират, щом за тях това е по-важно от молебена....