Поднасям на вниманието Ви, скъпи мои читатели, новото интересно и интригуващо разказче на полковник АТАНАС ДИМИТРОВ, любезно предоставено ми от автора.

Под провокиращото заглавие се крие една интрижка, която ни въвежда във взаимоотношенията и стандарта на живот на българите през 60-70-те години на миналия век.

Разказът е по действителен случай из богатата биография на автора.

от policai » 23 Мар 2013, 09:03

Да Ви се представя.:

-Аз СЪМ : http://www.policexpert.com/

През далечните 1960-1964 години  бях ученик (курсист) в Техникума по Механотехника - ТМТ гр. Михайловград, сега гр.Монтана по специалността: „Двигатели с вътрешно горене.” (ДВГ)

За времето ТМТ-то беше най-елитното училище в Михайловград.

Приемаха се само младежи завършили 7 клас с успех над „Добър”(4,00).

Кандидатствах за паралелката по Електротехника, но ме приеха в ДВГ!

Директор беше Георги Иванов Ананиев, син на Участника в Септемврийското въстание 1923 год. Иван Ананиев.

Училището се беше развило на и върху базата на бившето училище за Трудови Резерви УТР гр. Фердинанд.

Когато бях във Втори курс 1961 год., паралелката по Електротехника се отдели и от нея, създадоха Електротехникума в Михайловгпад.

Ходехме със задължителна униформа: куртка, лятна и зимна, фуражка с монограм и тъмносини или черни панталони и черни обувки!

За моя радост на моята улица тогава ул. „Преславска”, сега ул. „Камен Цанов” в къщата на Георги Вълкачовски живееха на квартира в мазето 2-ма мой съкурсници Тошко Вълчев Тошев от гр. Видин, сега покойник и Игнат Игнатов от гр. Кула, сега политик. Момчетата често гладуваха, хранеха се с храна от колетите, които им изпращаха родителите им…

У нас в къщи, беше Рогът на изобилието! Често майка ми даваше храна да занеса на моите гладуващи съученици.

Ходехме заедно на училище и сутрин се викахме един друг.

През 1964 год. Тодор се ожени за дъщерята на Славко Петков, тогавашен Втори секретар на Градския комитет на БКП - Михайловград. Тъстът му го уреди и служихме заедно във ВНВВУ „Георги Бенковски” -  Долна Митрополия.

След уволнението ни през 1966 год. Тодор Вълчев Тошев започна да служи във ВВС-Летище Габровница! Всичко му уреждаше тъста му Славко Петков!

Веднаж, Тошко ме попита каква е заплатата ми в Милицията и след като му казах, каза, че му е омръзнало да пътува всеки ден до Габровница, и че ще кандидатства за МВР! След няколко месеца ме повикаха  Кадровиците на ОУ МВР Христо Петров и Младен Георгиев Първанов – Киселката. Попитаха ме познавам ли Тодор, че кандидатства за МВР, не пропуснаха да ми припомнят кой е тъста му!

В онези времена, за да те назначат в МВР се правеше проучване на рода ти до 9-то коляно!

Тошко познавах, но родителите му бях виждал бегло, когато са идвали на Родителски срещи в Техникума.

От Тошко знаех, че брат на баща му е лежал в затвора за убийство.

Това и написах в Сведението за него.

Не го взеха в МВР, поради този проблем - чичо му!

Тошко се пропи. Редовно го виждах по улиците пиян-залян!

Заболя от цироза и диабет, и след година му ампутираха крак.

Ходеше с инвалидна количка из града и винаги носеше шишето с ракията и беше напикан!

Жалка картинка!

Пенсионираха го по болест и той се включи активно в СДС!

Веднаж се разхождахме през 2002 год. с втората ми съпруга Даниела Ангелова Ранчинска в градската градина в Монтана.

Срешнахме Тошко с инвалидната му количка с жена му Росица и сина му Слави.

Аз бях също инвалид с бастун!

Когато  ме видя, Тодор започна да крещи:

-Твойта майка, комунистическа, още ли си жив?!!

Наведох глава и го отминах…

Не след дълго време му ампутираха и другия крак!

Няколко месеца след това научих, че се напил и умрял!

Защо си спомних днес за него?

На 50-тият ми рожден ден в София ми беше на гости внучката ми Йоана Розали, която на следващия ден, пожела да отидеме в зоологическата градина в София.

Отидохме и при клетката с камилите видяхме, че хората подават, кой кифла, кой вафла или бомбон и камилата ги вземаше с език, и ги изяждаше!

Йоана Розали взе една хартийка и я поднесе на камилата.

Животното я помириса, отдръпна се и се изплю право в лицето ми!

Беше много гадно и в същото време толкова комично…

Когато се избърсах и измих, лицето ми почервеня и се изприщи!

Ужас ...

Днес по телевицията гледам как непрекъснато се плюят политиците и си спомних, кога мен са ме плюли!

Имам си и принципи:

-Което куче ме е полаяло, винаги е умряло! и

-Не плюй в кладенец от който си пил вода, защото може пак да ти се наложи да пиеш! Имам и друг, но трябва да се пусне Червена точка - нецензурен и вулгарен е!

ПЛЮЕНЕ:

http://vbox7.com/play:974cdb71

Полковник, възхищавам се на Вашите принципи и си спомням една перефраза по комунистическо време.

Цитирането до втръсване на един цитат от Владимир Илич Ленин:

-Истината и само истината!

С този цитат ни възпитаваха и превъзпитаваха тогавашните партийни величия.

Преподавателят ми по философия се осмели да ни обърне внимание, още по комунистическо време, че Ленин се цитира половинчато, какъвто беше и привидно щастливия ни и мирен живот, но дирижиран от люлката, та до гроба… Е вярно е и това, че тогава погребенията бяха напълно безплатни…

Та другаря Джунгуров каза:

-Пълният текст на този цитат от трудовете на Владимир Илич Ленин гласи:

-ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА, ДОРИ И ТОГАВА, КОГАТО Е НАСОЧЕНА СРЕЩУ НАС!

Ако това беше един от моралните принципи на управление на нашите управници през последните „демократични” години, след като комунизма се провали като обществено-политически строй в България, едва ли бихме стигнали до задънена улица с жизненото равнище на народа ни през 21 век.

Свалям Ви шапка за смелостта и куража да кажете истината в ония години, когато, беше актуален и действащ анегдота:

Всичко си има цена и може да се купи, но не и в България!

-Защо?

Защото в България всичко може да се получи само ако:

-Имаш вуйчо владика, или

-От „Лъв”, нагоре!