Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2013 00:08 - ЕДИН ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ ЦЕЛИЯ РАЗКАЗ В ЕДНО!
Автор: peeva1950 Категория: Хоби   
Прочетен: 6191 Коментари: 2 Гласове:
2



Полковник Атанас ДИМИТРОВ обеща на своите читатели, и на мен, като главна героиня на този разказ, да напише последната част след нашата коледно-новогодишна среща.

Изпълнявам желанието му и очакванията на всички негови читатели и наши почитатели да публикувам в блога си целия разказ

 

 

" ЕДИН обикновен РАЗКАЗ за ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ " !

 

Автор:

Атанас ДИМИТРОВ

 

Аз съм : http://www.policexpert.com/! През 1985 година бях Инспектор в Паспортна служба на РДВР Михайловград, (сега Монтана, бел. Автора). Ех, какви години бяха по времето на Социализма в България...  34 годишен мъж, Майор от Народната милиция! Красавец с хубава, гъста катранено-черна коса, с една Майорска звезда на пагоните, с голямо самочуствие, завършил Академията на МВР в Симеоново и Академията на МВД-СССР за ръководни кадри на МВР в Ленинград  (Сега Сант Петербург)  - Русия, (бел. Автора). 

Всяко лято имаше командировани Милиционери на морето за охрана през Активния туристически сезон! БАТО плащаше, а Милиционерите, хем вършеха работа, хем почиваха! И…, така, през м. Юли, бях командирован в  гр. Несебър! Сутринта в 08,00 ч. на Оперативка в РДВР-МВР Бургас Началника на ОООР  Полковника Генчо Ангелов, ни правеше разпределение, кой, къде  и с кой екип ще работи!

През Този, хубав, слънчев, летен ден бях разпределен в Морската градина в гр.  Бургас като Паспортен специалист, да проверявам хилядите почиващи руски туристи! Тя, скъпи ми читателю, Паспортната проверка на чужденец, не е никак просто нещо. Освен, че проверявахме паспортите, водехме и Разузнавателни беседи с чужденците, за евентуални проблеми при пребиваването им в България! У одной скамейку, сидели, обойм парни с девочка-русские туристы, а на съседната пейка две наши красиви българки на средна възраст! Бях със старшината Христо от Бургас. Сказал русские:

Пожалуйста, покажите Вашими За-гран паспорта, для проверку! Те се смутиха, а Девочката започна да крещи и псува на руски език. Разбрах, че не носят паспортите със себе си, а са в хотела им! Както руснаците се караха и викаха, от съседната пейка дойде едната от девойките и на  прекрасен руски език  ги попита:

Что случилось?

Мекият й и спокоен глас ги респектира и те млъкнаха!

Българката ми обясни:

Другарю Майор, забравили са си документите в хотела!

Предлагат, да отидете, до близкия хотел, за да Ви ги покажат! Тръгнахме към хотел „Парк.” Поканих жената, да дойде с нас, за да я ползвам, за поемно лице, ако се стигнеше до Акт на руснаците! Тя беше с Прекрасни Зелени очи, облечена с лятна синя рокля и бели  сандалети с високи токчета! В Рецепцията на хотела ни казаха, че руснаците пребивават в хотела и, че снощи са били пияни! Благодарих на двете девойки, че дойдоха с нас за поемни лица! По пътя, Зеленооката ми разказа, че са на Партийна школа и, че мъжът и е Милиционер-Дознател! Поканих двете девойки да почерпя по кафе под чадърите на  близкото заведение „Чадъра!” На масата, разбрах, че зеленооката се казва ПЕПИ и на майтап, смеейки се я попитах, мога ли да я наричам ПИПИ! Тя се засмя и каза, че не е Пипи, дългото чорапче, а е Петранка. Не бях виждал никога толкова  прекрасни Зелени очи! Омайваше ме нейният спокоен и нежен глас! Понеже, сервитьора закъсня с кафетата, дамите казаха, че ще си тръгват, тъй като ще закъснеят за лекцията си в Партийната школа! Поканих Петранка, като моя преводачка, да се видиме след лекциите й, за да изпиеме кафето! КАЗАХ и, че в 16,30 часа, ще я чакам в това заведение, под големия ЧАДЪР! Така се запознах с Пипи дългото чорапче! 

Петранка ми каза, че никой досега не й е казвал ПИПИ, но, че й харесва името ПИПИ! Припомнихме си Детската книга ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, при което много се смяхме и установих,че Пипи има феноменална памет! Знаеше всичките шест имена на ПИПИ:Пипилота-Виктуалия-Транспаранта-Ментолка-Ефраимова-Дългото чорапче! Беше прекрасен събеседник, а зелените й очи излъчваха нещо непознато за мен! С прости думи харесваха ми, както очите, така и притежателката им! Разменихме си телефоните и се разделихме като добри приятели! Когато се прибрах в Михайловград, започнах почти всеки месец да се обаждам по телефона на Пипи в службата!

Спомням си един комичен случай: Звъня по телефона на служба „Личен състав” на Завод за радиатори в гр. Бургас, обажда се женски глас и пита кой търся - отговорих ПИПИ! Казаха ми, че съм сбъркал номера и, че нямат ПИПИ. След като обясних,че търся Петранка, предадоха й телефона! Бяхме на:

 -Здравей, как си приятелю, как, добре ли е караш?!

Винаги питах, как е морето, как са колегата и Децата й, а тя ми разказваше разни случки от завода й! Беше с 4 години по-млада от мен, но говорът й излъчваше някъкъв непознат за мен чар! Винаги ме питаше, нямам ли командировка на морето, а аз й разказвах за моя тежък развод с първата ми съпруга Мариана. Пипи дори се опитваше да ми дава житейски съвети, как да преодолея кризата от развода ми! Чуствахме се, като Далечни, но близки по душа и дух Приятели! Бях вече Подполковник Димитров - Началник на Паспортната служба при РДВР-Михайловград! През 1986 година й казах, че отивам да уча отново в СССР в Академията на МВД-Украина „Дзерджински” Тя ми казваше:

-Блязя ти!  И… да не забравя да й пиша от там до завода й!

Естествено, изпратих й една картичка с изглед от Киев, но…, отговор, уви,  не получих… През същата година, като говорихме по телефона й казах, че отивам в Испания на тържества.... Казваше ми, не  съм ли се находил вече по света, а не искам ли да отида в Бургас, да пиеме по едно кафе! Бях й донесъл от Испания едно Испанско ветрило. Като й казах, усетих, че тя, искрено, по детски се зарадва! Казах й, че трябва да дойде в Михайловград, да си го получи и много се смяхме по телефона! Имаше страхотен глас и рецитираше стихове, които почваше на бългрски, а ги завършваше на руски език. Съдбата и службата ме завъртяха. Преместих се да служа в СДВР София, станах, както ПИПИ се изразяваше Голям Началник с 80000 подчинени Полицаи и винаги, когато говорехме по телефона, се майтапихме и смеехме, че е време, да дойде, да си получи ветрилото-Испанския й подарък. Но…, уви, още не го е получила и до сега! Ожених се за втората ми съпруга Даниела. Пипи, ми честити по телефона с хубави пожелания, като ми каза, че ми е написала едно стихотворение, но…, трябва да ида в Бургас, за да си го получа!

Животът си течеше с разни важни и маловажни за мен събития! Беше ни станало навик почти всеки месец да се чуваме по телефона с Пипи!

През 1993 година, при едно от обичайните ни обаждания по телефона, Пипи изплака. ---Насе, мъжа ми почина… Отначало не разбрах и попитах:

-Как така почина?

Тя ми отговори:

-Умря внезапно, за един миг, както си пиеше кафето в кварталното кафене „33…” (срещу „Затвора” – Бургас, бел. авт.) ридаейки започна на пресекулки да говори:

- Какво ще правя сега, сама с две деца?

Бях толкова объркан и покрусен, че можах да кажа само:

-На мъртвите, лека им пръст и царство им небесно!

Казах и, че не бива да се отчайва, а да се стегне, че за децата си, сега, тя е и майка, и баща, и, че винаги като на един макар й далечен приятел, може да разчита на мен!

В Михайловград в Аероклуба, летяхме заедно с моя приятел от ученическите ни години Чавдар Генов Андреев - Чачо (прякор, бел. автора) Бяхме с Чачо и във Висшето Народно Военно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия, Плевенско. Той стана един от Асовете във Воененния пилотаж, летец-изтребител на България и се пенсионира млад, рано. Пенсионира се като Полковник. Та, среща ме Чачо в София, той с една красива пилотска униформа на летец от БГА „Балкан”, мургав красавец, а, аз с моята полицейска униформа, Подполковник от Национална Полиция, вече застаряващ, но здрав физически. Прегърнахме се, разцелувахме се и той ме попита:

-Наско, какво става? Кога ще те правиме Полковник? Толкова Полицейски Академии изучи, а още си Подполковник?!

Аз му казах, че това е маловажно, и че не съм очаквал, че ще го видя с тази неговата униформа.

-Насе, хайде да отидеме да пиеме по едно уиски и да се наприказваме, а не да стърчиме тук и да пречиме на хората да минават.

Отидохме в бара на хотел „Средец”  (сега хотел „Радисън” бел. авт.) Та, едно, че две, та по три уискита пийнахме…

Чачо ми разказа, че след пенсионирането, се е развел с втората си съпруга Елена и, че е започнал да лети в БГА „Балкан”, и, че лети на ТУ-134, сега по вътрешните линии, но скоро ще премине във външни линии.

Казах,му, че е щастливец всеки, който лети, та може и на метла да е, но лети!

Той ме попита, кога ще отида, да ме повози и каза, че утре лети, София-Бургас! Казах,му, че имам работа в Бургас, но не мога да дойда утре, понеже трябва да докладвам в МВР, изготвения от мен План за охрана и отбрана при ексцесии на БНР и БНТ!

-Нищо, Насе, друг път ще дойдеш, когато имаш възможност!

Разменихме си телефоните и в мозъка ми веднага узря идеята да прелетя с Чачо в Бургас и лично да изкажа съболезнования на Пипи, за сполетялото семейството й нещастие - смъртта на съпруга й, колегата!

Моят характер е такъв, че влезе ли ми идея в мозъка, докато не я реализирам, нямам покой!

След 2-3 седмици позвъних на Чачо Андреев и го попитах:

-Кога ще летиме СОФИЯ-БУРГАС-СОФИЯ?

Той ми каза, че всяка четна дата, през ден, неговия екипаж покрива тази линия! Да си избера аз, ден.

Обадих се на Пипи да й кажа, че ще дойда за 2 часа в Бургас да я видя!

Стори ми се, че, чух в слушалката нещо, като х…м…м… и казах, че ще й се обадя от Бургас, когато пристигна.

И…, ето ме един слънчев ден в "Щатски костюм одет" (бел.авт., от р. ез., нали съм руски възпитаник?!, с „цивилен” костюм облечен) С автобус 20 приземлявам на Старата Аерогара (сега „Терминал 1”) Чачо ме качи като пътник „без билет” в Пилотската кабина на ТУ-ТО!

Като излетяхме, след 5-6 минути каза на втория пилот:

-Хайде, колега, донеси кока-кола, че имаме гост в екипажа! Аз  съм включил автопилота! Пилотът излезе от кабината и Чачо ми каза:

-Хайде, авиаторе, сядай на втора седалка, да видя, забравил ли си да хвърчиш?

Поех щурвала с огромно вълнение, а то, ТУ-ТО се кара, като всеки друг самолет! Чачо ме предупреди, че изключва автопилота, а и чух, че докладва на Кула-контрол, че от автопилот, минава на ръчно!

Каза ми да понамаля скоростта, за да не преебеме трафика!

-Какво си се разбързал? Така ще кацнеме 5 минути по-рано, а трябва да е на секундата! Издърпах рогата на щурвала назад и намалих скоростта на самолета.

Чачо си пое управлението, а аз седнах на подвижното метално столче зад него!

От Аерогара БУРГАС - Летище „САРАФОВО”, от монетен телефон се обадих на Пипи в завода!

Тя ми каза да отида в Завода за Радиатори на портала, но аз не знаех въобще къде се намира този завод! Едно такси ме откара и остави пред портала на „Метални изделия” – АД (бившия завод „Георги Димитров” – Бургас, бел. авт.)

След около 3 минути се появи Пипи, облечана в траур - с черни пола, блуза, шалче и жакетче, а зелените й очи, рефлектираха на черното й облекло!

Казах й:

-Съжалявам, Пипи, за сполетялото те нещастие…, прегърнах я и я целунах по челото, при което, тя ме целуна по бузата, захлупи глава на рамото ми и зарида!

Аз, като възпитан Полицай (с три ПОЛИЦЕЙСКИ АКАДЕМИИ И ДВА ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТА)  й подадох носната си бяла кърпа и гледайки часовника си и казах:

-Не плачи, мила, че ме разстройваш, а след 25 минуги трябва да отлетя за София! Тя спря да плаче, направи накаква полу-усмихната, полу-кисела физиономия и ми каза

-Ама, как така? Нима не искаш да изпиеме по едно кафе?

Отидохме в близкото кафе-аперитив. Аз, още от вратата извиках:

-Спешно две кафета, моля!

-Някъкъв, странен, брадясал мъж веднага ни подаде две кафета в пластмасови чаши. Седнахме на една кръгла маса с мръсна, измачкана и надупчена от цигари, кой знае от кога не видяла сапун, покривка и започнахме да пиеме, нещо подобно на „негърска пот” питие - между кафе и ръж!

Аз, естествено, направих неодобрителна гримаса, при което Пипи се усмихна и каза:

-Съжалявам, Мили, навярно не прилича на кафето, което си пил в Испания? Разказвай сега, какъв вятър те довя и защо толкова бързаш да си ходиш, а обеща да ми разказваш за коридите с бикове в Испания?

Заляха ме топли вълни, когато чух думата Мили… Казах й, че ще разказвам, когато друг път се видиме.

С голями волеви усилия станах от масата и отидох при чакащото ме такси. При слизането бях дал двадесетачка на шофиора, с молба да ме изчака с таксито! Пристигайки в София, веднага се обадих на Пипи по телефона, извиних се за моето бързане и затова, че съм  я разстроил с моето появяване, при което тя ми каза:

-Глупости, беше много мило от твоя страна!

КАЗАХ Й, ЧЕ ПАК ЩЕ ДОЙДА, АКО ОБЕЩАЕ, ЧЕ НЯМА ДА ПЛАЧЕ ПОВЕЧЕ! ТЯ МИ ОТГОВОРИ:

-ДОБРЕ ДЕ, НЯМА ДА РЕВА ПОВЕЧЕ, ПЪК И НЯМА ПРЕД КОГО!

Тъй-като вече с Пипи бяхме на Мила и Мили започнахме ежедневни редовни контакти по "SKYPE"! Чувахме  се, виждахме се виртуално всяка вечер! Бърборихме си по Скайпа за всякакви неща, кой как е прекарал деня и какво ще прави утре. Започнах редовно при всеки Скайп сеанс да й изпращам Любимите ми Слайдове, които тя много харесваше и по тази причина направих една хитрост, с която ловях всеки Слайд, който се появи в Интернет пространството! Хитростта беше елементарна. Бях създал сигнал в GOOGLE и щом се появеше Слайдщоу, го получавах на моя Google E-mail адрес! На Пипи казвах, че съм сложил и тази вечер мрежите за ловене на Слайдове! Започнах редовно да я сънувам. Сънувах, че я целувам! Не смеех да й кажа, за тези мои сънища! Не знаех как ще реагира и каква ще е реакцията й. Една нощ се престраших и й изпратих за Лека нощ един Скайп екоминат с целувка и бях изненадан, удивен и във въсторг, че тя ми върна същата Скайп-е-чат фигурка! Реших, че на следващата нощ е дошъл момента да я поканя да дойде в София, хем да се видиме, хем да отиде на гости на братовчедка си… Предложих й, и тя за моя голяма изненада, се съгласи. Уговорихме се за един съботен ден! И ето ме в Щатския костюм, кафявия, с една тъмно червена роза, чакам на централна гара – София влака Бургас-София!

От вагона слезе Пипи. Беше облечена в черна разкроена пола и красива блузка на черни и червени ленти, по-средата със сребърна ламяна нишка! При срещата я прегърнах и целунах по бузата и за моя най-голяма изненада тя отвърна на целувката ми, като също ме целуна по бузата! Когато й подадох розата, която като голям неуметник държах заедно с бастуна със здравата си дясна ръка, тя едва чуто промълви:

-Много мило, мили Наско! Благодаря.   А прекрасните й зелени очи странно заблестяха! Носеше една спортна чанта която аз взех.  Отидохме и седнахме на една пейка в градинката в дясно от гарата! Запалихме по цигара и я попитах:

-Дай да видиме, какво ще правиме?

Тя ми каза, че желае да отидеме до моя апартамент, за да види компютъра и лаптопа ми, а утре сутринта рано ще иде да се види с братовчедка си...

С Трамвай № 7 пристигнахме на ЛЪВОВ МОСТ, а от там с автобус № 72 в Слатина (Моят квартал, ж. к. „Слатина”, бл. 28). По време на пътуването, бях я прегърнал нежно със здравата си – дясна  ръка! На моята спирка, ДО 48 СО, като слязохме от автобуса, обявих, че съм такъв домакин, че нищо нямам за вечеря в къщи. Тя ми каза да не се безпокоя, тъй-като в чантата й има 4 мекички със сиренце, при което и двамата, започнахме от душа да се смееме! Казах й, че в къщи имам бутилка испанско вино, но то трябва да се пие с хубаво мезе! На 100 метра от моя блок 28 има денонощен магазин и предложих да идеме в него, за да си купиме нещо за вечеря! Отидохме в магазина, където продавачите добре ме познаваха, та нали от тях, когато свърша парите, вземах ядене и цигари на вересия, а те ме записваха в тефтера!

В магазина казах:

- 400 гр. бекон, бутилка лимонада и кутия цигари „Кент!”

От магазина отидохме в моя апартамент № 60 в бл. 28.

На вратата й казах:

-Пипи, добре дошла в къщи, целунах я по бузата и влязохме.

Поради липса на дамски чехли, обу моите 42 номер и пак се смяхме.

Като влязохме в кухнята, чинийте-неизмити в мивката и Пипи, след един укорителен поглед, веднага се зае и ги изми. Подреди ги в шкафа, като си мърмореше:

-МЪЖКА ТИ РАБОТА!

В хола й показах компютъра и лаптопа и я помолих да нареже БЕКОНА И ДА ВЕЧЕРЯМЕ! Винаги съм имал запаси от храна в къщи! Сервирах на ниската маса в хола хляба,  поставих прибори, около 7-8 чаши. При мене поне чаши от всякакъв калибър в изобилие! Пипи наряза в кухнята бекона, сложи в чинията за гарнитура горчица, краставица и белен чесън. Сервира чинията, а аз само се въртях около масата!

След като се навечеряхме гледахме телевизия. БЪБРИХМЕ СИ ДО ПОЛУНОЩ и предложих да лягаме да спиме!

По време на вечерята попитах Пипи не желае ли да види нещо в София и тя ми каза, че може би иска да види маймунката в Зоологическата градина, при което отново много се смяхме!

С виното, вдигах при всяка чаша различни тостове: за Децата; ЗА Внуците; за нас и за каквото се сетим!

Казах й, че тя ще спи в Спалнята, на моето легло, а АЗ в кухнята  - на кушетката. Тя, веднага с една сериозна физиономия прие предложението ми!

От моя компютър се свърза с някаква нейна подруга в РУСИЯ И СЕ ПОХВАЛИ, ЧЕ Е В СОФИЯ при приятеля си!

След полунощ аз легнах в кухнята, а Пипи в спалнята! Въобще не можах да заспя. Само силната ми, желязна воля и самодисциплина, ме възпряха да не отида в спалнята! А…, така ми се искаше, да се целуваме като влюбени!

По време на вечерята си поговорихме за секса между мъжа и жената. Добре разбрах, че по-важното за нея е порива на Душите, а не, скорострелното сексуално удоволетворяване. Такава бърза сексуална процедура Пипи сравни с Ритник в корема!

Позаспал съм… Призори  сънувам сън, че правя секс с Пипи. Усетих, върховното райско  блаженство на сън…, с всичките произтичащи неудобства…, но пък ми беше толкова хубаво…  Душата ми ликуваше! Почувствах се подмладен, окрилен  като истински Властелин на света! Сутринта усетих, че Пипи влезе в кухнята, хванах ръката й и започнах да я целувам по ръката…Тя ме предупреди да престана с ръката й, защото й идва да  се метне при мене в кревата и…тогава, направо ще ме побърка… Аз се овладях и станах да закусваме! Закусихме и след това с едно такси отидохме в зоологическата градина.

Аз мислех да отидеме в ПИП-ШОУТО, а Пипи, нали си е Пипи, ми предложи да се поразходим до клетката на маймунката в ЗООПАРКА! Представих си, как, ще ми се смеят в понеделник секретарката ми Люси-Людмила Любомирова и началника ми Емо Рашев (Емил Стоянов Рашев – президент на НПС)!

 Последвалите събития са толкова „пресни” в съзнанието ми, станали са толкова скоро, че придобиват формата на преразказ. Даже си мислех тук да поставя подзаглавие „НАШИЯТ с Пипи ВЕЛИКДЕН ", но заглавието не е с толкова голямо значение. По-важно е съдържанието, а най-важното е казаното от Душите ни!

Да не пропусна да отбележа едно взето от мен важно и уместно житейско решение. Междувременно „се преселих” от Столичния голям град в Родния ми град Монтана! Апартаментът в София оставих и прехвърлих на сина ми Митко, с пожелание отново да си създаде семейство и да имам още внуци!

Жилището ми в Монтана наричам условно Офис Монтана. Състои се от две стаи. Повечето време прекарвам в спалнята. Това  е стаята в която съм се родил…Седнал съм на спалнята-матрака и сега, когато пиша тези редове. В спалнята, освен компютъра,  съм си поставил и два телевизора със Сателитни системи, на Булсат и Виваком.

Та на дата шеста от месец Октомври 2012 лето господнее от Христа, в 09,00.часа по 1 канал- БНТ течеше филма "Хан АспарухЗемя завинаги"http://www.youtube.com/watch?v=Ftjpk3SX ... re=related

Българин, който не е гледал този филм, все-едно, че е живял напразно! Аз съм го гледал много пъти, имам го  качен  и във Форума ми : http://dhost.info/policexpert , в Раздел „ФИЛМИ”, но го гледах, както винаги с голям интерес и Душевно удоволствие!

След сцената, изпадането в транс на Пагане и контакта й с Бога на Българите ТАНГРА, Предсказанието на Бог ТАНГРА, предадено на Българското племе чрез

Богиня ПАГАНЕ,  в Мозъка  ми асоциира мисълта:

„Колко Зелените очи на Българската Богиня ПАГАНЕ, приличат на Прекрасните Зелени очи на Моята Приятелка ПИПИ! Поразителна прилика!”А, Аз умея да сравнявам, та нали съм се учил в Москва СССР на "Малоивановский переулок" Дом 2 - Академията на КГБ СССР!

След филма изпуших цигара и се разходих по Скайпа при което видях, че Моята Пипи е на линия! Попитах я гледала ли е филма при което тя ме укори, че не съм й казал по-рано, за да го гледа! Аз й казах да не се ядосва, че ще го получи от мен на Линк и й пратих Линка :

http://dhost.info/policexpert/viewforum.php?f=9

Мозъкът ми, вероятно под въздействието на Тангра, продължаваше със Сравнението на Зеленооките ПАГАНЕ И МОЯТА ПИПИ !

В 23,05.ч. написах на Пипи в чата, че ако срещна Зеленоока жена като Пагане ще й предложа да се ожениме! Пепи ми отговори, че ми пожелава да я намеря, при което аз отвърнах, че ако я намеря ще я поканя за Кума! Написах й, че години наред съм я търсил тази жена, но и до сега не съм я намерил!

В отговор Пипи написа:

-Не забравяй, че и аз съм Зеленоока и… Свободна (неомъжена) жена!

Отговорих:

-Като не мога да я намеря, ще я замести проекто-кумата!

В 23,11 ч. НАПИСАХ :

-"Пипи, ще се ожениш ли за мен?”

Тази моя реакция и в момента е необяснима за мен!

Тангра е ръководил Душата ми, за да напиша това, което винаги съм го мислел, че е възможно и го желаех с цялата си Душа!

В 23,12 ч. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР С ГОЛЕМИ БУКВИ:

-ДА!

И…, Главата ми се завъртя като Грамофонна плоча!

-Ха, сега, де!

Успях само с микрофон да кажа на ПИПИ, ЧЕ ОТ СЕГА НАТАТЪК ТЯ ЗА МЕН Е БОГИНЯТА ПАГАНЕ И, ЧЕ УТРЕ, ЩЕ ОБСЪДИМ ТАКА СЪЗДАЛАТА СЕ ОПЕРАТИВНА (душевна) ОБСТАНОВКА!

ПРЕЗ НОЩТА НЕ МОЖАХ ДА ЗАСПЯ…

ПРЕДСТАВЯХ СИ КАК ЩЕ ЗАЖИВЕЕМЕ СЪВМЕСТЕН НОВ ЖИВОТ С ПИПИ-ПАГАНЕ!

Какво правиме по-натам в Знаменитата нощ 06 срешу 07 11.2012 година?

Но…, за това ще разкажа някой друг ден, тъй-като при припомнянето на събитието емоционално, се натоварвам и  уморявам…

Пък и…може да помоля Моята Приятелка ПИПИ ТЯ ДА ВИ ПОРАЗКАЗВА-ПРЕРАЗКАЗВА МАЛКО!

На следващия ден, опиянени от случилото се започнахме с Пипи да правиме планове,  кога ще се видиме, за да чуеме и двамата НА ЖИВО  това, което си казахме по Скайпа!

Аз предложих Рождество и Новата 2013-та година, да отпразнуваме заедно!

Пагане веднага се съгласи, като ми каза:

-Ти ще дойдеш в БУРГАС.

Като Човек с увреждания имам право на две безплатни пътувания с БДЖ всяка година, а за настоящата 2012 год. съм използвал само едно. Прецених, че тъкмо ще си използвам и второто безплатно пътуване за годината!

По Скайпа, Пипи ме запозна с Приятелката си – инж. Мариела (МАРЧЕТО), с която са работили заедно! Запозна ме и със Сестра си – бъдещата ми Балдъза ТОНИ и с нейното Внуче  ИВАИЛО!

Запознахме се и с Внучката й  Ивелина, която Пипи много обича и уважава. Веднага установих контакт с нея във Фейсбук – Ивелина Атанасова и оттогава редовно контактуваме. Когато тя разбра от Пипи, че сме решили да се събереме и да живееме на съпружески начала, много се зарадва и изпадна във въсторг! Много се уважаваме с тази ни Внучка, а Аз съм Щастлив, че вече имам две Любими внучки ЙОАНА РОЗАЛИ в Мадрид и ИВЕЛИНА в Щутгарт!

Разказах на моите деца Митко и РОСИЦА за намеренията ни с Пипи да се съберем и да направим БЪДЕЩО СЕМЕЙСТВО. Те, също с радост и възторг одобриха това наше решение!

Скуката и самотните нощи отстъпиха място на общите ни близки и по-далечни цели. Всеки път обсъждахме по нещо ново, полезно и приятно, улесняващо и разнообразяващо  бъдещия ни съвместен живот!

С вдъхновение и ентусиазъм, Пипи посвещаваше прекрасни стихове на мен и на нашата необикновена любов…

А, Аз…по цели нощи не спях…

Обмислях  Голямата отговорност, която съм поел – за  Трети и Последен път да си създам Семейство и то какво семейство?

-Пръснато по цяла Европа!

ДЪЩЕРЯ НИ МАРИЯ, с Внучката Ивелина в Щутгард Германия;

Дъщеря НИ Росица със Зетя Пламен и Внуците НИ ЙОАНА РОЗАЛИ и Адриан в Мадрид Испания!

-Синовете ни МИТКО и МИШО, внуците, които живеят тук, в България…и все пак:

-Трябва да мислиме за всички!

От съдбовната дата 6 октомври, която преобърна и свърза съдбите ни, ние с Пипи сме в денонощна връзка по Скайпа. Определихме датата на моето пътуване за Бургас 19 Декември и дори съставихме и менюто за Рождество и Нова година, както повеляват Християнските традиции:

БЪДНИ ВЕЧЕР задължително най-малко 7 постни ястия, КОЛЕДНАТА ПИТА с ПАРАТА, постна баница-зелник и сладка баница!

КОЛЕДА след приключилите коледни пости, богато разнообразие от пикантни мезета, червено вино, баница със сирене и естествено традиционните български СЪРМИ със зелеви листа, с много плодове и други специалитети!

В НОВОГОДИШНАТА НОЩ сме си запланували КАПАМА, традиционното блюдо, което Пипи приготвя, съдържащо, наденички, пилешки пържоли, свински пържоли, сърмички и кисело зеле, много сладки,  торта и най-важното БАНИЦАТА С КЪСМЕТИ!

Започнах трескава подготовка за Празниците на Душите НИ! Романтични изненади, музикални послания, специална празнична атракция…, нежности и емоции покрай елхата…, но… това са твърде лични интимни подробности…

Купих на Любимата ми Пипи Коледен подарък чудесен модел Мобилен телефон НОКИЯ, същия като моя и съм горд, че ще имаме еднакви телефони!

Вече се държим и разговаряме като Съпрузи:

(та ние, всъщност, макар и виртуално прекарваме почти всичкото си време заедно, за разлика от повечето съпружески двойки)!

Така неусетно заменихме думите „Мое”, „Твое” и т.н. …изразявайки се в контекста на общуването си с изразите Нашите деца, Нашите внуци, Нашите общи празници, бъдещи планове и намерения…

 

ЕПИЛОГ

 

Re: " ЕДИН ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ " !

imageот policai » 18 Фев 2013, 11:20

На 17.12.2012 год., отпътувах с влака от гр. Монтана за гр. Бургас!  

На гара София ме чакаха моите вече добри приятели от офиса на БЧК –„шерпите”, както шеговито ги закачам… За тях и тяхната благородна и високо-хуманна мисия, с благодарност,  ще разкажа подробно в друг разказ!

През целия път се вълнувах как ще ме посрещне Пипи и каква ще е съдбата НИ?

В 19,25 ч. пристигнах на Гара Бургас. Пипи ме чакаше на перона…

Слязох… Целунахме се с една „Дълбока” целувка, както се шегуваме помежду си за дългоочакваната и от двама ни среща…

Валеше ситен дъждец…

С нетърпение отидохме в чакалнята на гарата, където пак се целувахме….

Но…на магазията ни чакаше багаж… и хукнахме за КАШОНА!

 

Послепис…

imageЕПИЛОГ image:

От тогава живееме заедно в жилището в гр. Бургас!

Преди няколко дни попитах Пипи:

-Как оценява нашето семейство?

-Добро,

-Много добро или

-Отлично…

Тя отговори:

-Не…

-А как?

Пипи каза категорично:

-ИДЕАЛНО!

 

 image

 

Редактор:

Петранка МИЛЕВА

 

Бележки на редактора:

 

1.

АМУЛЕТЪТ НА ТАНГРА

image

 

Изображението и информацията са  от публикация на Йоло ДЕНЕВ, писател

http://yolodenev.info/bg_index.htm

 

Свещенната Седморка на Тангра – Седмолъчката - медальон амулет от Плиска. Чашата на Граал - вярата на Тангра.

Амулетът е съставен от 7 съставни части. В центъра е кръга- слънце със седмолъчката и категориите. В средата му е храмът с надпис "Тангра". Съставена от българските руни и знаците на зодиака на седемте планети. Орелът - Тангра - Небесният Бог и космически знак на Тангра (IYI) - началото, положителното и отрицателното се сливат и дават плод и развитието продължава; мъжът, сливане на мъжа и жената и резултатът е дете и прогресът продължава.

Разчитаме ИЯВИ (ЯХВЕ) от Етиопия и Египет, по-късно в Палестина и в Библията.

Четирите елементи са: небе - орел с троицата, начело е духа; огън - лъв; земя - змия; вода - чашата на Граал, господ Ра е Любов, да се напълни с духовност, с човещина. Триъгълникът - третото хилядолетие на епохата на Водолей, когато ще царува Бог РазУм - космическия разум. Орелът - небето - Бог - новата епоха - не е разперил още крила и светата троица, свети Дух да осъществи на Земята правда и радост за човеците.

 

 

2.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

image

БОГ ТАНГРА – върховен Бог на Българите. Единственото Божество в Древната Българска религия означава нещо повече от Бог – Израз на Всичко Видимо и Невидимо.

Според философската трактовка на някои исторически източници – наименованието му произтича от философското триединство Тан (вселена) – Нак (човек) и Ра (Бог)

 

image


 

ПАГАНЕ – Любимата на хан Аспарух. Върховната жрица на Хан Омуртаг от Волжска България. Пагане е съществувала, историческа личност е. Тя е първата, която предсказва на хан Кубрат за разпадане на Воложка България и разпръсването на синовете на хан Кубрат. Пагане е тази, която предсказва на хан Аспарух мястото, където ще се основе България, каквато я познаваме днес!

image 


 

3.

ФИРМА «МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ» АД – БУРГАС

(вече несъществуваща)

Предприятието е създадено през 1911 година.

Една от първите фабрики в България и Бургас, носеща името „Верига”.

След национализацията приела името на вожда на българския народ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ.

(така изглеждаща по време на модернизацията през „комунистическия” период, бел. ред.)

По времето на ПЕРЕСТРОЙКАТА завода приема името, активите и пасивите на „шапката” – бившето ОБЕДИНЕНИЕ „МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ” – СОФИЯ.

След приватизацията, бавно и сигурно всичко това днес се е превърнало в ПУСТОШ, машините отдавна са продадени, халетата (цеховете, бел. ред.) разрушени и изпокрадени… Всичко наоколо е обрасло с буреняци, отпадъци и потънало в прахта на забравата, както и годините на АПОГЕЙ и ПРОЦЪФТЯВАНЕ… вече ги няма…

 

4.

БУРГАСКАТА ГАРА

image 

 Ето как, красивата, автентична и древна Бургаска гара се превърна за мен в двоен символ на родовата памет. От една страна в  строителството й е взел участие моя дядо по майчина линия Тодор, родом в с. Гуглевци, намиращо се между гр. Плачковци и гр. Трявна - балканджия и строител, от друга страна тук посрещнах човека, който стана мой спътник в златната есен на нашия живот.
Ще издам една малка тайна от нашия личен живот. Бургаската гара се превърна в едно от любимите ни места за разходка, закъдето и да сме се запътили...





Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. stix - Ех, тази ПЕПИ... :)
18.03.2013 20:01
Ех, тази ПЕПИ... :)
цитирай
2. policexpert - Разка е Автентичен !
19.03.2013 11:53
Със СЪПРУГАТА МИ ПЕТРАНКА МИЛЕВА ТОДОРОВА,дълго мислехме и накрая решихме ДА ГО ПУБЛИКУВАМЕ ! Моля,за Вашите Коментари ! ОТ : http://www.policexpert.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: peeva1950
Категория: Хоби
Прочетен: 1356478
Постинги: 576
Коментари: 319
Гласове: 483
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031