ВИДЕНИЕ ЗА СМЪРТТА

Видях смъртта, с очите сухи

витаеше на педя над земята…

С кафяво-жълтеникави кухи,

дупки, невиждащи душата…

Плуваше кротко безлично,

търпеливо и тихо. Изправена…

За кой?  Не ми е безразлично.

 Ала какво ли мога да направя?!

На цвят не беше черна смъртта!

Бе някак си почти квадратна

с жълтеникавия цвят на пръстта.

Дали е някакво предупреждение?

Задавам си сега сама въпроса…

Беше без нужното снаряжение

без косата в ръка някак си боса…

Не спях, дори не медитирах,

тя постоя и после се разтопи…

Просто в интернет сърфирах…

Не пушех, чашка чай изпих…

Не я попитах нищо, не я спрях…

Отиде си сама навярно пътьом

за миг аз, как гледа я съзрях…

Но и да знаех, как да я упътя?

Витае си навярно около този,

който си е извървял пътеката…

Съдбата не е само букети рози…

Хап против нея няма в аптеката…

Дали не ми е подавала сигнала,

че наближава време, да се готвя…

Така, де, бе около мене спряла!

Какво пък, тук не сме закотвени?!