РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА СМЪРТТА

Смъртта искаше да каже нещо…

Точно какво, така и не разбрах…

Тя постоя, мълчаливо насреща…

Чак като се разтвори, осъзнах….

Песъчливо-жълта, нетипична,

но бе тя – с дупки вместо очи…

Квадратна, куха и… безлична

тя предпочете да си замълчи…

На този миг отново се връщам

случайност, игра на светлини,

не, че съм суеверна, всъщност,

а и тя, стоеше някак, встрани…

Смъртта…О, време безпътно

на бунтове, размирици, злини!

Дебне ни видението безплътно
нощем, блуждаещите светлини…

В толкова заблуждения живях,

не се очудвам на тази картина…

Жертва на чужди грехове бях,

през ада земен, вече преминах…

Какво ли? Разруха, пепел, крах!

Спукаха се сапунените мехури!

Не! Няма демокрация! Разбрах!

Нови игри. Нови номенклатури!