ТИ МЕ ОМАГЬОСА

Тихо преваля деня, нощите са бурни!

Мият вълните брега, нежни, лазурни…

Вече нямам нито миг покой. Морето

прелива от  мощния порой от небето…

Душата е арфа, полюлявана от бриза…

От лунните лъчи ще ти извезам риза…

Ще везам мотив петолъчна звездица,

алена роза, лента българска шевица.

Тихо преваля нощта, вече разсъмва

Твоето! -Добро утро! Амор! гръмва!

Идвам. Още малко към теб тръгвам…

С прегръдките от съня се изтръгвам.

Мили ти  в съня ми нежно ме галиш…

Страстите огнени денонощно палиш…

Зная, Душите ни са взаимно пленени

аз вечно търся тебе, ти, търсиш мене!

Лее се извора на вдъхновението мое,

преливащо от ручейчето любов твое!

Недоумявам как, с какво меомагьоса?

Стопиха се в мен съмнения и въпроси…

Дори не се питам в този миг къде са?!

Пепеляшка ти ме направи принцеса!

Ой мили, мили, колко сладко спиш!

Стани, целуни ме и ще  продължиш!