НЕРАЗДЕЛНИ СМЕ
Една минута ме попита
защо не спя?
Една секунда да я изрита
дори не успя!
Защото мисълта ми бяга
непрестанно!
Към тебе и до теб си ляга
Колко странно?!
Не се познаваме от вчера,
а полудяхме…
От закуска, та до вечеря
неразделни бяхме!
Денонощно и ежечасно
като залепени!
Влюбени сме! То е ясно
та чак заслепени…
Не искаме да се събудим,
стоим си в транса.
Будни ли сме? Се чудим
подобно Санчо Панса…
Обичам те Дон Кихоте
защото си Човек!
Ще се сражаваме с Живота
през 21 век!
Трявна..., родното място на мама с.Гуглевци на няколко километра... Там е преминало моето детство. С поемата на Пенчо Славейков(рода по майчина линия някъде в глъбините на родословното дърво) "НЕРАЗДЕЛНИ" и прекрасния глас на Асен Кисимов поспри за малко в Трявна в полите на Стара планина...