НАШАТА ЕСЕН

Едно самотно есенно листо

до мен доплува…

Възникнаха въпроси сто,

но съм щастлива!

Понесохме листата двете

през есента…

Моят принц с червено цвете

дари ми любовта!

Дълго съм отглеждал тази роза

ми каза през сълзи…

Преживяхме нова метаморфоза

любовта ни зарази…

Да плачем заедно и да се смеем

това е Божи дар!

То значи, живи сме и пеем,

намерили другар!

Подобно, както в дните детски

малечка-палечка съм…

Сякаш отново пристигна „Радецки”

по Ботевски, с гръм!

Живеехме тихо, монотонно почти

в своите затвори!

Повдигна перденцето в утрото ти,

сърцето ми отвори!