ЛЮБОВТА Е ЕСЕНЕН СЪН

 И аз не съм очаквала това да ми се случи...,

но е хубаво...,

 толкова хубаво,

че е почти като сън...,

сън в есенна нощ...

шепнат падащи листа...

така ухае любовта...

Уж...есенни метаморфози,

а пролет, сякаш с дъх на рози...,

уж, на прага дебне старостта...,

а съм на крилете на младостта...

Нима това не сме искали всякога...,

 а дерайлираме понякога...

Думите така се леят...,

когато душите пеят...,

Към любимия тичат, тичат

да му признаят, че обичат!

Сърце...,
не можеш да му заповядаш нали?

Не е ли по-добре от любовта да гори?!