ЛЮБОВТА НИ ЧОВЕШКА
Терзания…, копнеж и…, болка,
съпътстват земната ни обиколка…
Когато страдаме, като копнеем,
когато се докоснем и… немеем…
Досещаме се, понякога смътно
в плен на тялото свое безпътно,
че душата е само малка вселена
за Любовта, свише е преродена.
От егото обсебени се нараняваме…
с искрицата божия си прощаваме…
Прекрояваме светли въжделения
в рамки. Разкази, стихотворения…
Запленени в щенията си човешки
играем с живота комедия грешки…
Освирква ни публиката. Фиаско!
Бездарно играем играта на ласки…
Любовта ни обаче с дневен режим
е фобия ако искаме да я прекроим!
Великото чувство вместено в рамка
е на дисагите ни едната презрамка…
А другата, кажете ми, как да се свие
в ствола на първата ли да се превие?
Дисагите са простичко изобретение
равновесие с тясно предназначение!
Любовта ни човешка без хармония
се превръща в комична какафония!
Как да избягаме, къде да се скрием,
вселенска хармония да придобием?
Трябва да приемем, че тя е чувство,
вместо да я ползваме като изкуство,
подплатено с тирадите празни речи!
Вземете за пример деди и предтечи!
С любовта в битките са триумфирали
шептейки любима, в бой са умирали!
Любовта не е дивеч да я преследваме,
а звезда-зорница, която да следваме!
Любовта е дихание. Блюдото вкусно
излъчващо ухание, изпива се с устни….
Докато ума само понякога се досеща,
Сърцето е органа, с който тя се усеща!
Хирперборея, Атлантида, Шамбала и Туле –...
ЕДИН ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА НЕОБИКНОВЕ...