НА СЕДМОТО НЕБЕ
Душата нетленна каква е съдбата моя?
Питах аз всеки ден клетата душа своя...
О свири, свири, на мандолина песента
някой ден и аз да се срещна с любовта...
Аз те открих, когато сърцето ти плачеше…
Долетях, есента когато отлитаха птиците…
Още преди да разбереш, нищо не значеше
за теб моя стремеж да прочета в зениците:
Ти ли си слънцето, което така ми липсва?
Море от любов топла вълна в мен плисва…
Ти ли си морския бриз, който ме погали?
Душата ми първа литна към теб разбра ли?
Ти ли мен избра, или Бог Тангра отсъди?
Двама с теб Любов, доживотни присъди!
Не знам къде сме сега, мое вдъхновение,
на Седмото небе, или в друго измерение?
Може би душите ни преди нас се сляха?
След това любовта сърцата ни познаха…
Скитахме по света от любовта обсебени,
търсейки любовта, преоткрихме себе си!