НА СЕДМОТО НЕБЕ
Душата нетленна каква е съдбата моя?
Питах аз всеки ден клетата душа своя...
О свири, свири, на мандолина песента
някой ден и аз да се срещна с любовта...
Аз те открих, когато сърцето ти плачеше…
Долетях, есента когато отлитаха птиците…
Още преди да разбереш, нищо не значеше
за теб моя стремеж да прочета в зениците:
Ти ли си слънцето, което така ми липсва?
Море от любов топла вълна в мен плисва…
Ти ли си морския бриз, който ме погали?
Душата ми първа литна към теб разбра ли?
Ти ли мен избра, или Бог Тангра отсъди?
Двама с теб Любов, доживотни присъди!
Не знам къде сме сега, мое вдъхновение,
на Седмото небе, или в друго измерение?
Може би душите ни преди нас се сляха?
След това любовта сърцата ни познаха…
Скитахме по света от любовта обсебени,
търсейки любовта, преоткрихме себе си!
БЛАГОВЕСТНИК
ЕДИН ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА НЕОБИКНОВЕ...