ВРЕМЕТО

Времето е звук и сън и тътен.

Огнен чук и гонг, и бриз попътен.

То минава покрай нас, ромоли

извисява гордите тополи.

Гали и приспива семенцата,

както майките децата.

Ако е разсърдено бламира.

С тътен, в катаклизъм ни стресира.

Трясва гонга, мята огнен чук,

сякаш пита: "Още ли сте тук?!"

Пленници на тази стара яхта,

ставайте, че Вие сте на вахта!

Да не кажете, че съм безпътен

ще Ви следвам с бриз попътен!