ТАЗИ СТРАНИЦА ПОСВЕЩАВАМ
НА МОЯ СЪПРУГ АНГЕЛ МИХАИЛОВ ТОДОРОВ
РОД. 28.10.1947 г. в гр. Бургас – починал на 27 май 1993 г.
НА 45 ТИ ОСТАНА
Ти вярваше в морето и звездите…
В милувките на морските вълни
целуващи по пясъка следите ни
Мое море, спомените ми върни!
Аз бях на седемнадесет години…
Общо ние - на тридесет и седем…
Усмихва ми се лъч от миналото…
от върха на моите шест-десет-ем…
На четиридесет и пет ти остана…
В небесното море се скиташ сам…
Където някой ден пътя ще хвана…
Един ден всички се срещаме там…
В Поморие на мостчето в средата…
Целувахме се с теб по пълнолуние…
Времето, уви не е заличило следата…
Начертало в сърцата ни петолиние…
За теб Лунна соната свирят вълните
Бели чайки кресливо им пригласят…
От трепкащите струни на душите,
вълните обичта никога не отнасят…
БЯХМЕ МЛАДИ
Бяхме млади и зелени
на Регатата по кану-каяк
на езерото се влюби в мене
е…, и аз ти хвърлих мерак…
Започна одисеята във влака
на връщане Пловдив-Бургас…
Пред гарата ти ме почака,
огледалцето си счупих аз…
Зад нас се смееше отбора,
но среща ти ми определи…
На срещата доведе хора
с другарите си сподели…
Явно ме бяха одобрили,
приятелите ти най-добри.
Ех, колко вино сме изпили
с безброй мезета и софри…
Животът тръгна в коловоза
първо дъшеря и после син…
Ала странна метаморфоза,
уви, ни разпръсна до един...
Видя ти първата си внучка.
Точно две години след това
се случи фаталната случка,
пък може би така се отърва?!
Последва земен Ад ужасен
демократ-капитален строй...
Европа, уж, живот - неясен
с непредвидим още развой...
Къде душата ти се скита
там, където обитава сега
днес искам да ти честитя
с нескрита болка и с тъга...
ЗА ТЕБ
Една ракия ще изпия...
Една цигара ще запаля...
Воал от дим ще се вие
време е, денят преваля...
Свещичка ще ти запаля
да ти е светло на небето...
Снимката ни ще погаля
с въздишка на сърцето...
