МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

Луната на небето стене,

потъвайки във облак сив.

Объркана от суетене

къде си ти, дали си жив?

В клетка душата ми се мята

от скръб, от болка и тъга...

Аз стена долу на земята,

ела и ме вземи сега...

Да минем двама под дъгата,

преплетени един във друг,

между небето и земята