ПЪТ НА ЛЮБОВТА

На сърцата има хора скъпи…

Всеки своя път е извървял…

И когато друг миг настъпи,

осъзнаваш, че не си живял…

С пълни шепи си раздавал

щастие и радост на тълпата.

Част от себе си си им давал,

ала защо е тъгувала душата?

Тя си иска своята пътечка,

сродната душа да я погали…

Душата е струна, не мечка!

Арена за глупци и вандали!

Подари й мъничко надежда,

своята душа сам ти разбери!

Може би сърцето поглежда

с повечко любов да я дари?

Море от въпроси бушуват!

Тайната вратичка отвори!

Съмненията нека отплуват!

Път на любовта да погори!