СКРЪБЕН ИЛИНДЕН

В памет на двама смели мъже

Петър и Христо

Защо живота човешки

е комедия от грешки?

В час нощен и късен

гадая унил и навъсен…

Свикваш на болката…

Зацикля обиколката…

Нощем не ти се ляга…

Унил сънят все бяга…

Светът е буреносен!

Ечи картеч откосен!

Вятърът разстреля

тъжната ми неделя!

Морето се бунтува

Поверието битува…

Мята вълни огромни

Водата всичко помни!

Нощем ни прощава…

Денем ни отмъщава…

Две жертви невинни

Отнесе на Илинден…

Двама мъже сломи…

За две деца замени…

Дечицата оживяха,

Ала мъжете умряха…