ЛОШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА В БИЗНЕСА Е ПРИЧИНАТА ЗА НАТРУПАНИТЕ ОТПУСКИ ОТ МИНАЛИ ГОДИНИ
Автор Петранка МИЛЕВА
В Българското законодателство, въпроса с отпуските винаги е бил щекотлив, но чак пък толкова, това е вече прекалено!
Още прясната поправка на чл. 176 от КТ, приета през миналата година от депутатите е толкова „прецизна”, че предизвиква спорове от тогава, та и до днес.
Приета с презумцията да улесни бизнеса, пък и наетите на работа лица, поправката превърна тълкуването на това право в омагьосан кръг.
При това не става въпрос за размера, а
· за частта на полагаемият се платен домашен отпуск, която може да се счита за отложена;
· за причините, които биха породили отлагане, или невъзможност да бъде ползван.
Слава Богу, че съществува Конституционния съд и там работят професионалисти!
Слава Богу, че имаме професор Мръчков, който е издал томове с трудово-правни казуси, коментари, тълкувания и съдебна практика, противоречащи на действащите разпоредби на КТ. Такъв е характера и на въпроса с правото на ползване и начина на отлагане на това право за ползване на отпуските през следващата и последващи години, решени от съда в полза на работника или служителя, независимо от действащите законови и поднормативни актове.
Защо хората, които назовават себе си професионалисти, продължават да създават кухи разпоредби в Кодекса на труда, които пораждат спорове, още преди да са влязли в сила?
Колко пъти ще се налага прерадактиране на тази широко-тиражирана поправка, като панацея в българското трудово право?
Вероятно всичките ни права са кухи, ако изобщо имаме права?!
Когато задълженията превишават правата, под съмнение е въпроса дали държавата ни е правова въобще?!
Освен главоблъсканиците с отлагане, неотлагане, разделяне на части, неразделяне основателно е да се замислим и за причините за допускане на съществуващото положение по въпросите с ползването на отпуските!
Тук стоят отворени ДВА ОСНОВНИ ВЪПРОСА:
1. Редно ли е правото на почивка и отдих, предвидено за възстановяване на работоспособността да се погасява по давност?!
2. Чия е вината за натрупаните отпуски?
Ако вината (нежеланието) е от сграна на работниците (служителите), което е твърде малко вероятно, има си начин, разпоредби, план за отпуските и пр. съгласно който могат да си излизат планомерно в отпуск, без каквито и да било проблеми.
Ако вината е на работодателя, а тя и в двата случая е негова, тогава следва да си зададем следващия основателен въпрос:
Защо се допуска този парадокс?
Отговорът е само ЕДИН:
Лошата организация на работа на работодателя!
Лишавайки наетите лица от права, може ли този работодател да очаква лоялност, производителност, да не говорим за самоинициатива, защото иновации би било твърде силно казано персонала да генерира за подобни работодатели?
Слаб народ – слаба ДЪРЖАВА!
Слаб работодател – слаб ПЕРСОНАЛ!
Слаба инспекция – слаб контрол!
Това са причините!
Хиляда промени да се направят от профаните, това няма да реши въпроса не само с отпуските, но и с хиляди други важни, приоритетни отговорни държавни въпроси!
Докато липсва фирмена култура, правова култура, етика ще е така!
Ще има разпоредби, които не се спазват, даже да не са толкова неадекватни, че да не генерират трудово-правни спорове!
Собствениците на бизнес ще имат само ПРАВА!
Наетите лица ще имат само ЗАДЪЛЖЕНИЯ!
Контролните органи ще глобяват!
НА КОЙ ЛИ МУ ПУКА?!
КУЧЕТАТА ЩЕ СИ ЛАЯТ, КЕРВАНА ЩЕ СИ ВЪРВИ!
