РОДИНО МИЛА, ПРОСТИ НИ…

Петранка МИЛЕВА

Колко нощи се сливаха с дните….

Колко дни заспиваха будни.

Не желаеха почивка очите…

Рисуваха пламъци чудни!

Скиташе тъжна душата

в мрежи от табута и забрани!

Стенеше глухо земята

от кръвта на герои

под тежестта на тирани!

Нали си е майка на всички,

посивяла от участта си тежка…

Мила Родино, аз те обичам!

Прости за слабостта ни човешка!