ДУША В КЛЕТКА

Петранка МИЛЕВА

Аз не плача за дни отминали…

За целувките в морския здрач…

Аз тъгувам по очите ти, мили…

За любовта е беззвучния плач…

Тя изтече през шепите пълни

със звезди и с дъх на сеновал….

Душата ми  горест изпълни

в нестаената болка без жал…

Не можах горчивата глътка

да изпия до днес аз докрай…

В мен остана живата тръпка…

Любовта, уви с нас си играй…

Тя избликва в луди водопади

и в неочакван стихиен пожар…

Ех, да бяхме все така млади…

А сме тлеещи въглени жар…

Ти замина, но в мен остана

капката кръв неразтворена

в сърцето от живата рана…

Зад вратата за теб отворена

оказах се  в тъмен затвор…

Сама се блъскам в клетката!

Уж наоколо е светъл простор?

Не мога да разбия решетката?!