Петранка МИЛЕВА
В небосвода заблестяла мъничка звезда-звездица…
Затанцувала в простора българска копа ръченица!
В миг застинала луната бледа в чудом-почуда…
Гледа, гледа и не вярва в небесното чудом-чудо…
Бяла кърпа тя развяла, развъртяла сърпа!
Рипнала, та заиграла, без да се дърпа!
Вятърът пригласял бурно: Давай, хайде-хопа!
В кръг звездите заиграли ръченица-копа!
На полето още неприбрани житните ръкойки
през деня грижливо збрали български девойки…
Чудом-чудото разбрали, рипнали, та заиграли,
тръснали нанизи жълтици, а уж били заспали…
Бели кърпи, те развяли, развъртяли сърпа!
Рипнали, та заиграли, без да се дърпат!
Вятърът пригласял бурно: Смело, хайде-хопа!
В кръг момите заиграли ръченица-копа!
В небосвода все още свети малката звезда-звездица!
Ала никой се не буди за българската копа ръченица!
Полу-застинала луната гледа втренчено земята. Чудо?!
Тия хора в сън дълбок са заспали, как играеха лудо?!?
Няма кой да развее бяла кърпа, да развърти сърпа!
Сърпът отдавна е в музея, за кърпите те се дърпат…
Вятърът, нали е вятър приглася пак: Хайде, хопа!
Море, Земльо, дръж се майко, ще те гази шопа!
