ТОЗИ СВЯТ Е И МОЙ

Празници святи.

Днес е Лазаровден.

Утре е Цветница.

 
Забранените празници по комунистическо.

Уж, верни на народните и национални идеали?

Забравен и отричан Бог!

Уж, тачени народните песни?

Забравени и отричани народните традиции!

1944-1989

Тотален геноцид.  

Избивани и затваряни в концлагери тези, които не мислят като другите.

Насаждани догматични постулати, които се превръщат в истини.

След като са свалили царя…, след като са ни отнели Бога..

Какво остава?

Те  са  и Бога и Царя…

1989-2012

Нежна, уж, революция…

Просто преврат.

Шокова терапия…

Само за простия народ.

Масово обедняване, озверяване и безкултурие.

От всеки ред могат да се напишат безкрайно много редове.

Всеки ред е всъщност едно заглавие.

Титулна страница от един роман.

Романът на моя живот.

Красив и жесток, едновременно.

Слушам сутришното радио-клише.

Защо ли?

Защото предсказуемата телевизия не ми предлага никакви ценности, никаква култура, с редки изключения.

Шаблонен, безпардонен, нагъл и жаргонен език.

Съветският стериотип… Нагледахме се.  Заради насажданата съветизация, намразихме и прекрасните руски класически филми.

Сънувахме другаря Ленин с вдигната десница. Викахме ура, гласувахме 100%.

Но защо ли, когато гледахме поредното Лениново клише, си изключвахме телевизорите. Да изключвахме ги, защото отначало имаше само една програма…

Пост-тоталитарния, уж, демократически стериотип… Тотална американизация.

Екшъни…, публичен секс, публични убийства… От пълна забрана…до публична порнография във всичко! В езиковата култура, в естетическата култура. Демокрация основана на масовото оплюване и омаскаряване, хвърлянето на камъни и тотално отричане на всички ценности. Почти толкова усилия бяха нужни на господа демократите, колкото на руските воини и българските опълченци на Шипка за освобождението на България от турското робство, за да съборят мавзолея на Георги Димитров.

О, чичко Вазов, как само си го казал, без да се промени през вековете нито буквичка, нито думичка, нито ред:

Девет деня, как младите дружини прохода бранят…

? деня, как младите демократи мавзолея събарят…

Погледнал се Илия – пак в тия!!!

Мноо яко го е каал народа – изречено на съвременен

Български масово-медиен език.

Каква демокрация е това?!

По-зъл, по нагъл и по-хищен тоталитаризъм от тоталитаризма.

После разбрахме… И още не сме разбрали напълно…Зашото ценовия шок продължава… Преминахме през дивия и варварски капитализъм, да си наречем нещата с истинските имена. Сега сме в ерата на лустрото – отгоре сме Велики, ще интегрираме циганите, нежно наричани роми…, а отдолу в ръцете на управляващите  се сипят милиони и милиарди, откъде? За 23 години от много ум, и от много чисти сделки ли?

Грозна картина…

Та, извинете ме за лиричното отклонение.

Слушах си радиото, аз…

Приятна музика…

Пролетно и празнично настроение…

И изведнъж – рекламка. Кратичка, немногословна… За някакъв МОЛ…

Прозвуча също като виц за блондинки…

-Мила, да знаеш…, изреждане на маркови стоки… Яхвай поршето и идвай…

Прозвуча ми като шамар.

По двете бузи.

То, по едната не е по християнски…

• На фона на светлите празници, изместения фокус на ценностната система – език на мутри, проститутки, наркомани и безпросветни хора, без идеали, без скрупули, да не говорим за съвест, срам и патриотизъм!

• На фона на клинично-бедния целокупен български народ…като гавра с народа!

Уважаеми господа и дами.

Хората се алкохолизираха…, за да забравят…

Продадоха или заложиха всичко, което имат, за да могат да си плащат данъците, таксите, налозите, глобите и какви ли не още измислени глупости, като водата, която пием, и която не е ничия собственост… Какво порше? Каква кола? За какви маркови дрехи говорим?

Каква идилия?!

Нали?