ВРЕМЕТО СЕ СЪБУЖДА

Петранка МИЛЕВА

Времето се събужда…

Потърква очи…

Пада росата…

Уж, казват не спи…

Изпълзява от паяжината

Слънцето

И плете от лъчи

Воала на времето…

Изпива росата…

На екс…

Замезва с небесен

Пухкав памук…

И се търкулва

На върха

На небето

Доволно…

Дълго, дълго от там

То целува морето

Лъчите си мие…,

Но не може

Да го изпие…

Времето

Се покланя

На слънцето

И го кани

На танц…

Там на дансинга

небесен,

под трелите на

птичата песен…

Те танцуват,

прегърнати…

От залеза

обгърнати…

Къде е тук драмата?

Просто са двамата…

Във Вечността…

Цял ден тичат…

А нощем?

Плуват заедно

Във вълните

Огледални…

Всичко тече…

И времето…

И вълните

И слънцето,

Макар,

Че пече!!!