НЕЖНОСТТА СЕ РАЗЛЯ

Петранка МИЛЕВА

Нежността се разля като чаша…

Изпълни душата в ефира преля…

Капки Жива вода обичта наша

морският бриз нежно разпиля…

Всяка капка пиехме с наслада…

Всяка южна нощ беше бурна!!!

Водопади опияняваща радост…

Щастието в душите се втурна…

Пееха сърцата с белите чайки!

Лееха акорди нежните струни…

Галеха ни звуци на балалайки…

Докато новото утро ни целуне…

Чаша нежност двама изпихме,

от прекипялото вино резливо…

В мрежите любовта уловихме…

Времето на мечтите щастливо…

Пием днес от различни чаши…

Стърчи на кея камък отломен…

Разлятата нежност не е наша…

Любовта и морето са спомен…