УБИЙСТВЕН ДЪЖД
Бликна внезапно
пролетен дъжд…
Започна да стреля
по мен изведнъж…
Замеряше с капки
не само земята…
В душата ми
водни потоци замята!
Не стреляй, аз моля,
а дъждът вали!
Не го интересува
как силно ме боли…
Дали се измъчвам
не го интересува!
Стар пират, злобно
океаните псува!
Какво ли не срещна
теб моя душа?!
В мене ли си е вината,
или греша?
Цветенца, полета
гори ще напоиш!
А в мене, защо ли
грешки броиш?!
Не пита за нищо…
Дъжд…просто вали…
За какво ли да пита
мен защо ме боли?!
Душата ми какво е?
Енергетичен заряд…
В дъжда горката явно
с мен няма обхват…
Блъска се в капките,
в пороите от кал…
Сипе мътни нападки
и упреци без жал…
Лутам се някъде
между земята и небето
Разплискват вълните
бяла пяна в морето…
Океани любов,
в моретата от сълзи…
Парещата мъка
в душата моя пълзи…
Стреля по мен бързо
от раз изведнъж
този пролетен, тъжен
убийствен дъжд!
