Добър вечер мой стари приятелю!
Знам ли? Пролет на хоризонта се вие...
Какво от това? Даже някои гадатели
не могат да предскажат, та ние ли?

Пак ще се срещаме във времето
на някой кръстопът изникнали...
Като семенца жито едновременно!
С повратностите сме свикнали...

Важното е да се погледнем в очи
и да си кажем нещо неочаквано...
Ала..., понякога сърцето мълчи...
Скътало мъката си неизплакана...

Недей да се сърдиш, че този ден
не звъннах да ти кажа "Честито..."
Приеми сега посланието от мен
с малко носталгия вече пропито...

Да понякога на руски ще пиша...
само понякога и само по малко...
Остави пролетта да си въздиша...
Не обичаш ли руския? Жалко!!!

Но какво от това, мой приятелю
та нали всички сме си различни?!
Знаеш ли? Аз не вярвам в гадатели,
понякога гаданията им са цинични!

Кажи ми ти, вървиш ли с времето?
Изоставаш ли? Или пък избързваш?
Всички на този свят сме временно,
Старите рани още ли превързваш?

Аз ли? Какво? Карам я някак си
като в песента, малкко скучно...
Дреха против уроки облякох си...
Житейските уроци все още уча...

Добра нощ, стари мой приятелю
нищо, че вече сънуваме утрото...
Ала нали и ние не сме гадатели?
Лека нощ, или пък Добро утро?!