Пространството рони кристални сълзи...
В морето на кея пак мъглата пълзи...
Това не ми пречи да си свиря с уста!
Любовта ми отвръща! Жива е любовта!

Любовта не е сива като времето вън!
Любовта е красива в дъждовния звън!
Без нотна тетрадка, припява капчука!
Влиза ми в ритъм на прозорчето чука!

Излез и измий си лицето в дъждеца!
Върни на сърцето си, мила, живеца!
Може да срещнеш душа не се знае,
в дъждовната песен,като тебе витае...

Дори да не срещнеш, недей да се мръщиш!
Душата ти сродна едва ли е в къщи?!
Душите ни сродни също нощем не спят...
Очакват ни някъде там в сивия свят!

Когато се срещнат полудява капчука,
в ускореното темпо на сърцето той чука!
Отговаря му небесната песен в душата
осъществила на ответната обич мечтата!