Постинг
14.02.2011 04:24 -
КОГАТО СПОМЕНИТЕ ПЛАЧАТ...
Разсъмва се... Спомените плачат,
възкръснали в нощта на влюбените...
Отдавна нищичко, уви не значат!
Защо са им спомени на изгубените?
Дъжд превалява в душите ограбени,
не проумели повелята на времето,
Угасявайки в пламъците алени
любовта и омразата едновременно!
Не се молете да има пълнолуние
когато спомените плачат тъжно...
Нотите се разпиляват. Петолинието
да ги завързва никак не е длъжно!
Луната даже от срам е избягала
потънала в мъглата на забравата...
И тя ли като мен не си е лягала?
Дали е влюбена? Нямам представа...
Морето е потънало в бялата пяна...
Вълните са се слели с мъглата...
Защо ли меланхолия ме обхвана?
Ах...тези спомени...крещи душата!
възкръснали в нощта на влюбените...
Отдавна нищичко, уви не значат!
Защо са им спомени на изгубените?
Дъжд превалява в душите ограбени,
не проумели повелята на времето,
Угасявайки в пламъците алени
любовта и омразата едновременно!
Не се молете да има пълнолуние
когато спомените плачат тъжно...
Нотите се разпиляват. Петолинието
да ги завързва никак не е длъжно!
Луната даже от срам е избягала
потънала в мъглата на забравата...
И тя ли като мен не си е лягала?
Дали е влюбена? Нямам представа...
Морето е потънало в бялата пяна...
Вълните са се слели с мъглата...
Защо ли меланхолия ме обхвана?
Ах...тези спомени...крещи душата!
Няма коментари
Търсене