СЪРЦЕ

Сърце...сърце..., вулкан от страсти...

Макар, че ти си орган анатомичен,

Сърце, когато ти туптиш от щастие

на малко влюбено птиче приличаш...

Пърхаш с крилете като в клетката...

Искаш на воля в небето да литнеш...

Единствено не си правиш сметката

истински, силно, когато  обикнеш...

Умът осъзнава някаква странност,

пороци и грешки, особени нрави...

сърцето жадува него непрестанно

и люби! Сърце какво да се прави?