Феята на живота вари елексира...

С купичка край печката
не спира...

Добавя от небето малко
яснота;

Прибавя от слънцето жар и топлота;

Помоли вятъра високо  от планината

да достави камък за здравината

за надежност, якост, устойчивост

в бурите житейски издържливост!

Нарушавайки договорите древни

постави  със заклинания напевни

от огъня искрички предпазливост,

капна морска романтика за живост

дозичка нахалство да има от всичко

добави и спокойствие една лъжичка

На върха на ножа буквално слава...

Вари дълго...силен аромата да става!

Над цялата земя се разнесе из всемира!

Зарадваха се всички на елексира!

Затичаха се всеки глътка да набави,

Животът си да може да подправи!!!

Лудият вятър варивото разпиля

По цялата земя бързо го разля!

Капна по капка в утрото с росата

на гордите и важни мъже в косата...

Понесоха мъжете жените на ръце,

алени рози им подариха от сърце!

За жените се превърнаха в опора!

Да не носят на крехко рамо умора!

От този елексир бликна
божи зов,

който до днес наричаме ЛЮБОВ!!!