Един човек се срещнал със своя Ангел.
Ангелът го попитал:
- Искаш ли да ти покажа твоя живот?
- Искам - отговори човека.

Ангелът го издигнал високо над земята. Тогава, човекът видял своя змен живот. Забелязал, че винаги до неговите следи, рядом  вървят още две стъпки.

- Кой е този, който винаги е вървял рядом с мен?
- Това съм аз - казал му Ангела. Аз те придруавам през целия ти живот.
- А защо, понякога остава само една следа?

- Това са най-трудните периоди от твоя живот - отговорил Ангела.
- И какво? Ти си ме изоставял през най-трудните ми минути? Как си могъл да ме изоставяш така? възмутил се човека.

- Не! Не съм те изоставял - тогава аз те носех на ръце - тихо отговорил Ангела.

Това е просто една притча...ще си кажете, нали? Може би не вярвате?
Аз, обаче вярвам !. Ангелите винаги са рядом с нас.
Колко необясними рискови ситуации сте имали в живота си, когато сте се спасявали като по чудо? Задавали ли сте си този въпрос? Едва ли? Както и аз.

Преди няколко месеца, обаче ми се случи нещо толкова обикновено и всъщност толкова невероятно...Нещо, което ме накара да се замисля...

Вървях си аз точно срещу старата поща в Бургас и се отправих към един банкомат да си изтегля някой лев. Валеше, по-скоро пръскаше през целия ден един дъждец...киша, хлъзгаво....

Пред банкомата има три плоски мраморни стъпала с остри ръбове...Подхлъзнах се неволно на второто стъпало и се строполих...

Докато се опомня една женица си хвърли чадъра на земята и се втурна да ме вдига...Осъзнавайки, че нищо ми няма аз я успокоих и веднага скочих на крака...

Жената се поспря силно изненадана за минутка и като видя как рипнах си отмина по пътя... Влязох в кафето "Михаела" точно на завоя вдясно, където ме чакаше приятелката ми. Седнах...и тогава ми проблесна...

-Знаеш ли, Мило, какво ми се случи?
- Не! Какво стана? попита ме тя.
- Обясних и всичко, което се случи и добавих:

- Виж ме - стъпалата бяха мокри - а по мен няма и капка вода. Нямам нито една рана. Никъде не ме боли и просто се чудя какво стана.

Помня, че се подхлъзнах...политнах и сякаш някой ме хвана на ръце и ме постави точно на средното стъпало.

При тази мокрота и остри ръбове, бих могла да се убия на място.
Дори ръцете ми бяха съвсем сухи. Без да се колебае, приятелката ми ми каза:

- Това е бил твоят Ангел-пазител.
- Точно това си мислех и аз.

Спомних си редица подобни случки, как веднъж с бутилки лимонада в едната ръка се подхлъзнах по средата на близо 15 стъпала, така че колегите от канцеларията отсреща изпищяха в хор...а аз се подпрях на дясната си длан, приклекнах, без да се подхлъзна дори и се изправих.

Те ми обясниха стресирани, че е невероятно как това се е случило. Въобще не искам да си представям също...Аз гордо заобяснявах, че съм спортувала и много добре пазя равновесие...

-Да, БЕ!
Моят Ангел е бил, той ме е взел на ръце...

P.S. Позволете на Вашите Ангели, винаги да Ви придружават във Вашия живот!